Аомаме си водеше внимателно бележки по коментара и биографичните факти, но не намери и намек, който да обясни връзката — минала или настояща — между нея и „Симфониетата“. Излезе от библиотеката и се шля по улиците до настъпването на вечерта, като често си говореше сама или въртеше глава.
Разбира се, всичко е само една хипотеза, разправяше си Аомаме, докато скиташе. Но пък е най-убедителната, с която разполагам засега. И с която ще трябва да се съобразявам поне докато не се появи нова, още по-убедителна. Иначе току-виж в някой момент съм се озовала в нокдаун. И поради същата тази причина би трябвало най-малкото да дам подходящо име на новата ситуация, в която съм се озовала. Специално име при това, за да мога да отличавам сегашния свят от миналия, в който полицаите носеха старовремски револвери. Щом котките и кучетата си имат имена, длъжна съм да кръстя и този отскоро променил се свят.
И ще го нарека 1Q84, реши Аомаме. Като Q ще означава Question mark — въпросителна32. Защото е свят, който е под въпрос. И Аомаме кимна на себе си, докато вървеше.
Независимо дали ми харесва, или не, вече съм тук сега, в годината 1Q84. Онази 1984 година, която познавах, вече не съществува. Сега е 1Q84-та. Въздухът е друг и пейзажът е друг. И ще трябва колкото се може по-скоро да се приспособя към този „свят с въпросителна“. Все едно съм пуснато в нова гора животно. Щом искам да се опазя и да оцелея, длъжна съм да изуча правилата на това място и да се приспособя към тях.
Аомаме влезе в магазин за грамофонни плочи в близост до гара Джиюгаока да потърси Яначековата „Симфониета“. Яначек поначало не бе сред най-популярните композитори. Разделът, посветен на Яначек, се оказа съвсем скромен, а „Симфониетата“ я имаше само на една плоча — изпълнение на Кливландския симфоничен оркестър под диригентството на Джордж Сел. На предната й страна беше „Концерт за оркестър“ на Барток. Тези изпълнения й бяха тотално неизвестни, но понеже нямаше никакъв друг избор, купи „тавата“. Прибра се в апартамента, отвори бутилка шабли от хладилника. Постави плочата върху грамофона и спусна игличката. Отпи от добре изстуденото вино и се заслуша в музиката. Започваше със същите бодри фанфари. Несъмнено същата музика, която бе чула и в таксито. Затвори очи и се отдаде изцяло на музиката. И това изпълнение беше добро. Но нищо не й ставаше от него. Най-обикновена музика. Не изпиташе никакви трусове. Възприятията й не преживяваха никаква метаморфоза.
След като изслуша докрай произведението, прибра плочата в калъфа, седна на пода, опря гръб в стената и продължи да пие от виното. Но толкова самотна и потънала в размисъл бе, че едва усещаше вкуса му. Отиде в банята, изми си лицето със сапун и вода, подряза веждите си с ножичката и изчисти ушите си с памучни тампони.
Или аз не съм наред, или светът. Не знам кой от двама ни. Но капачката не пасва на шишето. Вината може да е в шишето, но може да е и в капачката. Но така или иначе, затварянето не е плътно.
Аомаме отвори хладилника и разгледа съдържанието му. Но понеже не бе пазарувала напоследък, нямаше кой знае колко за гледане. Извади една зряла папая, сряза я на две и я изяде с лъжица. След нея извади и три краставици, изми ги и ги задъвка бавно с майонеза. Накрая изпи чаша соево мляко. И приключи с вечерята. Семпла храна, но идеално средство против запек. А запекът бе едно от най-омразните й неща на този свят, наравно със склонните към домашно насилие гадове и тесногръдите религиозни фундаменталисти.
След като се нахрани, Аомаме се съблече и се пъхна под горещия душ. Изкъпа се, избърса се и огледа голото си тяло в цял ръст в огледалото върху вътрешната страна на вратата. Коремчето — плоско, мускулите — твърди. Гърдите — леко криви, срамни косми — като зле поддържано футболно игрище. И докато гледаше голотата си, се сети, че само след седмица става на тридесет. Поредният проклет рожден ден. И тъкмо в този ли неразбираем свят намерих да посрещна тридесетия си рожден ден! Сключи вежди.
1Q84.
Ето къде се намира в момента.
Десета глава
(Тенго): Истинска революция с истинско кръвопролитие
— Смяна — обяви Фука-Ери. И пак хвана Тенго за ръка. Малко преди влакът да влезе в гара Тачикава.
32
На японски 1Q84 се произнася „ичи кю хачи йон“, което звучи по същия начин като 1984, тъй като и числото 9 се произнася „кю“, като английската буква. — Б.пр.