В спалнята на елегантен апартамент в хотел „Окура“ един човек бе поел последния си дъх. Голям човек. Човек, далеч надхвърлящ всякаква обикновеност. И той се бе пренесъл на друг свят. Никой не бе в състояние да го върне обратно.
А сега е време за призраци.
Шестнадесета глава
(Тенго): Като кораб призрак
Какъв ли ще е светът на утрото?
— Никой не знае отговора на този въпрос — каза Фука-Ери.
Но светът, в който се пробуди Тенго, не изглеждаше особено променен в сравнение със света, който видя, преди да заспи предната вечер. Според будилника на нощното му шкафче току-що бе минало шест. Навън бе съвсем светло и въздухът бе идеално чист. През завесите се промъкваше снопче светлина. Изглежда, лятото клонеше към своя край. Птичките пееха ясно, отчетливо. Вчерашната мощна гръмотевична буря сега му се струваше като видение — като нещо станало на неизвестно място в далечното минало.
Първата му мисъл, щом се събуди, бе, че Фука-Ери е изчезнала през нощта. Но не. Тя си лежеше до него и спеше дълбоко, като животинка по време на зимен сън. Заспалото й лице бе красиво; няколко тънки кичура черна коса описваха сложен мотив върху бялата й буза; ушите й не се виждаха. Дишаше леко. Тенго се заслуша в дишането й с вперен в тавана поглед. Звукът от гърдите й бе като от малък ковашки мех.
От еякулацията предната нощ му бе останал ярък, осезаем спомен. Наистина бе впръскал сперма — много сперма — в това младо момиче. Главата му се замая от тази мисъл. Но сега, с идването на утрото, и тя му се стори толкова нереална, колкото и мощната буря — нещо, случило се в съня му. Докато бе тийнейджър, на няколко пъти бе имал мокри сънища. Присънваше му се реалистичен сексуален сън, еякулираше, после се събуждаше. Събитията се бяха случвали единствено в сънищата му, но самото изпускане на семенната течност си беше реално. Та и сега се чувстваше, общо взето, по същия начин.
Но категорично не ставаше дума за мокър сън. Абсолютно несъмнено се бе изпразнил във Фука-Ери. Тя най-умишлено бе поела пениса му и го бе изстискала до последната капка сперма. Той просто се водеше по нея. През цялото време бе като парализиран, неспособен и пръста си да помръдне. Що се отнасяше до самия него, той всъщност се изпразни, докато се намираше в класната стая на основното училище, а не във Фука-Ери, която после му обяви, че нямало начин да забременее, понеже още не менструирала. И някак си не можеше да възприеме, че всичко това се е случило в действителност. А то действително се беше случило. Като реално събитие в реалния свят. Вероятно.
Стана от леглото, облече се, отиде в кухнята, кипна вода и си направи кафе. През цялото това време се мъчеше да подреди мислите в главата си така, както се подрежда чекмедже на бюро. Но никак не му се удаваше. Успяваше единствено да пренареди вещите в чекмеджето — да сложи кламерите на мястото на гумата, острилката на мястото на кламерите, гумата на мястото на острилката — като по този начин заменяше една форма на безпорядък с друга.
Допи прясното кафе, отиде в банята и се обръсна, докато слушаше по някаква УКВ станция барокова музика: концерт за няколко солови инструмента от Телеман9. Това бе част от нормалното му ежедневие: да си направи кафе в кухнята, да го изпие, а след това да се избръсне, докато слуша по радиото „Барокова музика за вас“. Единствената разлика бе в съответната музикална подборка за деня. Предния ден май бяха композиции за клавесин от Рамо10.
Говореше водещият.
В началото на XVIII век Телеман се сдобива с голяма популярност в Европа, но през XIX век плодовитостта му като творец става обект на подигравки. Но това не е по вина на самия Телеман. Промените, настъпили в структурата на европейското общество, преустройват коренно и целите, за които е била написана музиката му; оттам и повратът в репутацията му.
Да не би това да е новият свят?, недоумяваше Тенго.
Пак се огледа. Всичко май си оставаше непроменено. Наоколо си не виждаше никакви подиграващи се хора. Така или иначе, имаше нужда да се избръсне. Колкото и да се е променил светът, никой няма да свърши тази работа вместо него. Ще трябва сам да се оправя.
9
Георг Филип Телеман (1681–1767) — немски бароков композитор, съвременник на Й. С. Бах, Вивалди и Хендел, по-прочут приживе и от самия Бах. — Б.пр.
10
Жан-Филип Рамо (1683–1764) — най-значимият френски композитор и теоретик на музиката от бароковата епоха. — Б.пр.