След като приключи с бръсненето, препече няколко филийки хляб, намаза ги с масло и ги изяде, после изпи второ кафе. Надникна в спалнята да види какво прави Фука-Ери. Тя още спеше дълбок сън; стори му се, че изобщо не е помръднала. Косата й все още описваше сложния мотив по бузата й. И дишането й беше непроменено, леко.
Засега нямаше никакви планове. Не го чакаше школата за зубрене. Никой нямаше да му идва на гости, нито той възнамеряваше да гостува някому. Можеше да прекара деня си свободно. Тенго седна на кухненската маса и се зае да пише романа си, да изпълва с химикалка квадратчетата по разчертания лист. Както винаги, съсредоточи вниманието си върху творбата. А щом превключеше каналите в ума си, всичко друго изчезваше от полезрението му.
Фука-Ери се събуди малко преди девет. Съблякла бе пижамата му и бе облякла една от тениските му — онази от японското турне на Джеф Бек, с която той посети баща си в Чикура. Зърната й се очертаваха ясно през материята и неминуемо пробудиха у Тенго спомена за еякулацията му предната нощ; по същия начин споменаването на една дата предизвиква връзка със съответните исторически събития.
По УКВ станцията вървеше композиция за орган на Марсел Дюпре11. Тенго спря да пише и й приготви закуската. Фука-Ери изпи един чай „Ърл Грей“ и изяде препечена филийка с ягодов конфитюр. Посвети на намазването на конфитюра толкова време и старание, колкото Рембранд е посвещавал на рисуването на гънките по дрехите.
— Питам се колко ли бройки са се продали вече от книгата ти — каза Тенго.
— Имаш предвид „Въздушната какавида“ — попита Фука-Ери.
— Ъхъ.
— Не знам — сбръчка леко челото си Фука-Ери. — Много.
Нея числата не я интересуват, рече си Тенго. За нея много е равностойно на броя на детелините в някоя стигаща до хоризонта равнина. Детелините само внушават смисъла на „много“, но никой не е в състояние да ги преброи.
— Много хора четат „Въздушната какавида“ — каза Тенго.
Фука-Ери не му отговори, а взе да разглежда как е нанесла конфитюра върху филията.
— Ще трябва да се видя с господин Комацу. При първа възможност — рече Тенго, докато я гледаше на отсрещната страна на масата. Лицето й бе, както винаги, безизразно. — Ти нали се познаваш с господин Комацу?
— Беше на пресконференцията.
— Разговаряхте ли?
Фука-Ери леко поклати глава — в смисъл, че почти не са разменили нито дума.
Тенго си представи ясно сцената: Комацу говори със скорост хиляда знака в минута, казва всичко, за което си мисли — или, съответно, не мисли — а тя едва успява да отвори уста и само го слуша. А Комацу ни най-малко не се притеснява от това. Ако го попитаха да даде пример за две напълно несъвместими личности, Тенго веднага щеше да спомене Фука-Ери и Комацу.
— Отдавна не съм се срещал с господин Комацу — рече Тенго. Не ми се е и обаждал. Сигурно напоследък е извънредно зает. Откакто „Въздушната какавида“ стана бестселър, глава не може да вдигне от целия този цирк. Но имам чувството, че е време да се срещнем и хубаво да си поговорим. За сума ти неща. И сега, след като си вече тук, мисля, че се отваря подобна възможност. Какво ще кажеш? Искаш ли да отидем заедно на срещата?
— Тримата.
— Ъхъ. Така най-бързо ще уредим нещата.
Фука-Ери се замисли за миг. Или поне си представяше нещо наум. После отговори:
— Нямам нищо против. Стига да можем.
Стига да можем, повтори Тенго наум. Прозвуча му ужасно пророчески.
— Смяташ, че може и да не успеем ли? — попита я с известно колебание. Фука-Ери не му отвърна. — Става дума, ако успеем. Нали не възразяваш?
— И като го срещнем, какво.
— „И като го срещнем, какво.“ Първо, имам да му връщам едни пари. Онзи ден по банковата ми сметка е била преведена доста значителна сума за моето пренаписване на „Въздушната какавида“, но предпочитам да не я приема. Не че съжалявам по някакъв начин за онова, което съм свършил. Напротив, то вдъхнови собственото ми творчество и ми даде правилна насока. Пък и доста добре се справих, колкото и нескромно да звучи. Критиката приветства повестта и продажбите вървят. И не смятам, че сбърках, като се наех да я пренапиша. Но не очаквах да се вдигне такава олелия. Разбира се, всичко стана с мое лично съгласие и съм напълно готов да поема съответната отговорност. Но просто не желая да ми се заплаща.
Фука-Ери леко сви рамене.
— Права си — рече Тенго. — Може и нищо да не се промени. Но просто искам да обявя категорично своята позиция.