— Но е възможно да е просто низ от съвпадения.
— Дори да е така, късметът работи само до време — каза редакторът. Тенго му благодари и затвори.
След като остави слушалката, Тенго рече на Фука-Ери:
— Господин Комацу не се е явявал на работа от една седмица. И не могат да се свържат с него.
Фука-Ери нищо не отговори.
— Хората около мен започват да изчезват един след друг — констатира Тенго.
Фука-Ери пак не каза нищо.
Тенго изведнъж се сети, че човек губи ежедневно четиридесет милиона кожни клетки, които се остъргват, превръщат се в невидим прах и изчезват във въздуха. Най-много да се окаже, че за света не сме нищо повече от кожни клетки. В такъв случай не би трябвало да е загадка, че някой някога внезапно е изчезнал.
— Може би сега е мой ред — каза Тенго.
Фука-Ери много леко поклати глава:
— Ти — не — рече.
— Защо не?
— Защото направих пречистване.
Тенго обмисли думите й в продължение на няколко секунди. И, естествено, не успя да стигне до никакъв извод. От самото начало му бе ясно, че колкото и да разсъждава, полза няма да има. Но не можеше да се откаже с лека ръка от усилието да се замисли.
— Така или иначе, в момента е невъзможно да се срещнем с господин Комацу. И не мога да му върна парите.
— Парите не са проблем — рече Фука-Ери.
— А кое е проблем тогава? — попита Тенго.
И, разбира се, не получи отговор.
Тенго реши да изпълни взетото предната вечер решение да издири Аомаме. Сигурен бе, че дори един-единствен ден да съсредоточи усилията си, все ще успее да намери нишка, която да води към нея. А всъщност нещата се оказаха доста по-трудни. Остави Фука-Ери у дома си (след като хиляди пъти я предупреди никому да не отваря) и се отправи към главното управление на телефонната компания, където на обществеността бяха предоставени пълен комплект телефонни указатели за цялата страна. И прехвърли всички указатели за 23-те централни района на Токио в търсене на името „Аомаме“. Дори да не я откриеше лично нея, все щеше да попадне на името на някой роднина, когото да попита за местонахождението й.
Но така и не откри никого с това име. Прехвърли се към указателите, включващи всички населени места в рамките на Голямо Токио, но пак нищо. Оттам премина към претърсване на целия регион Канто — префектурите Чиба, Канагава и Сайтама. Но времето и силите му стигнаха дотук. От взиране цял ден в дребния шрифт на указателите го заболяха очните ябълки. Хрумнаха му няколко възможни варианта:
(1) Тя е жител на предградие на град Уташинай12 на остров Хокайдо.
(2) Омъжила се е и вече се казва Ито13.
(3) Има непубликуван телефонен номер, за да не и звъни всеки.
(4) Умряла е напролет преди две години от вирулентна инфлуенца.
Сто на сто освен тези варианти съществуват и куп други. Явно няма смисъл да разчита единствено на телефонните указатели. Нито може да прегледа всеки съществуващ указател от страната. И месец може да му потрябва, за да стигне до Хокайдо. Категорично трябва да смени методиката.
Купи си карта за предплатени телефонни разговори и влезе в една от кабините на телефонната компания. Оттам се обади в старото им основно училище в Ичикава и помоли вдигналата телефона служителка да провери какъв адрес имат за Аомаме, понеже искал да се свърже с нея от името на асоциацията на бившите випускници. Жената му се стори съвсем любезна и за никъде небързаща: прегледа най-старателно картотеката на завършилите училището. Но Аомаме я нямаше сред тях, понеже официално не се водеше за завършила го — в пети клас я бяха преместили в друго училище. Така че името й липсвало в картотеката, а нямали и текущия й адрес. Но все пак успяла да открие адреса, на който се е преместила по онова време. Интересува ли го?
Интересува го, призна Тенго и си записа телефонния номер и адреса — „чрез Коджи Тасаки“ в токийския квартал Адачи. Очевидно по това време Аомаме бе напуснала дома на родителите си. Изглежда, нещо бе станало. Макар да бе убеден в безнадеждността на начинанието си, Тенго все пак набра дадения му номер. А той, както можеше да се очаква, вече бе закрит. Все пак оттогава бяха изминали цели двадесет години. Обади се на „Услуги“, издиктува адреса и името Коджи Тасаки, но успя да научи единствено, че такова лице не фигурира в момента като телефонен абонат.