Докато слушаше парчетата Mother’s Little Helper и Lady Jane, сготви пилаф с шунка, гъби и кафяв ориз и супа мисо с тофу и вакаме. Свари карфиол и го заля със сос къри собствено производство. Направи и салата от зелен фасул и лук. На Тенго готвенето изобщо не му тежеше. Използваше го като време за размисъл — по всекидневни проблеми, математически проблеми, творчески писателски проблеми, та дори и метафизични съждения. Това, че стоеше прав в кухнята и действаше с ръцете си, му позволяваше да подрежда мислите си по-добре, отколкото ако седеше бездейно. Днес обаче, колкото и да се напъваше, не успяваше да изчисли що за място ще е онова, „специалното“, за което говореше Фука-Ери. Очевидно нямаше смисъл да се мъчи да въведе ред в нещо, което е било открай време в пълен безпорядък. Броят на вероятните места бе силно ограничен.
Седнаха един срещу друг да вечерят. Почти не разговаряха — като стара семейна двойка, които са си омръзнали; поднасяха безмълвно храната към устата си и всеки бе зает със свои си мисли — или изобщо не мислеше. В случая с Фука-Ери бе особено трудно да се направи разлика между двете. След вечерята Тенго си наля кафе, а Фука-Ери се захвана с пудинга, който бе намерила в хладилника. Каквото и да ядеше, изражението на лицето й си оставаше същото. Като че мислите й се занимаваха единствено с дъвкателния процес.
Тенго седна на бюрото си и, както му бе подсказала Фука-Ери, се напъна да си спомни нещо за Аомаме.
Ти нали помниш разни неща за нея. Някое от тях може да ти е полезно.
Но Тенго не успяваше да се съсредоточи. На грамофона се въртеше друго парче на „Стоунс“ — Little Red Rooster14 — изпълнение от времето, когато Мик Джагър бе луднал по така наречения чикагски стил в блуса. Песента никак не беше лоша, но не бе подходяща за слушане от хора, отдали се на дълбок размисъл или ровещи сериозно из старите си спомени. Човек не можеше да очаква подобна милост от банда като „Ролинг Стоунс“. Трябваше му да се скрие на някое тихо, усамотено място.
— Ще поизляза за малко — рече.
Загледана в обложката на албума на „Стоунс“, Фука-Ери само кимна, един вид „Хубаво“.
— Никому не отваряй — заръча й Тенго.
По тъмносиня тениска с дълъг ръкав, отдавна останал без ръбове памучен панталон и маратонки, Тенго се насочи към метростанцията. Малко преди да стигне до нея, се отби в едно барче на име „Барлихед“ и си поръча наливна бира. Заведението предлагаше напитки и мезета. Достатъчно малко бе, че да се напълни от двадесетина клиенти. Много пъти бе идвал тук. Късно нощем младите посетители вдигаха повечко врява, но между седем и осем посетителите не бяха кой знае колко многобройни и тогава в барчето бе тихо и приятно. Идеално място, където да седнеш в ъгъла и да си четеш, докато си пиеш бирата. И столовете бяха удобни. Нямаше никаква представа какво означава името на барчето. Можеше да попита някого от персонала, но не обичаше да разговаря с непознати, пък и произходът на името не го вълнуваше чак толкова. Просто бе едно приятно барче, наречено случайно „Барлихед“15.
За негов късмет не бяха пуснали музика. Тенго седна до прозореца. Пиеше си наливната „Карлсберг“ и предъвкваше смесените ядки от купичката, докато си мислеше за Аомаме. Самата мисъл за нея го караше да се почувства отново десетгодишен и съответно да изживее отново онази повратна точка в живота си. Понеже, след като Аомаме бе стиснала ръката му, когато и двамата бяха на по десет години, Тенго отказа да придружава повече баща си при събирането на абонаментните такси за Ен Ейч Кей. Скоро след това бе преживял първата си очебийна ерекция и първата си еякулация. Те бяха вододелът в живота му. Промяната, разбира се, все щеше да се случи по някое време и без Аомаме да го бе хващала за ръка, но тя като че ли му бе дала лек тласък и бе я предизвикала сама.
Дълго разглежда отворената си лява длан. Онова десетгодишно момиче стисна тази длан и внесе изведнъж огромна промяна у мен, но и до днес не мога да обясня логично как стана всичко това. Но факт е, че двамата се разбрахме и възприехме взаимно до най-малката подробност по един съвсем естествен път — сякаш наистина стана някакво чудо. Такива събития не се случват често в живота. Има хора, на които изобщо не се случват. По онова време обаче — а и след това — Тенго не бе успял да осъзнае напълно решителното значение на случая. И почти до ден-днешен не успяваше да проумее смисъла му. Знаеше единствено, че през всичките тези години е носел в сърцето си смътния образ на онова момиче.
14
Little Red Rooster в изпълнение на „Ролинг Стоунс“ (1964) не е издавана в един и същ албум с Mother’s Little Helper и Lady Jane. Последните две са включени в британската и японската версия на албума Aftermath (1966). — Б.пр.