Пусна в тигана нарязаните гъби и целината. Усили газта и взе леко да разклаща тигана, като в същото време разбъркваше съдържанието му с плоската дървена лъжица и по някое време добави малко сол и черен пипер. Когато зеленчуците започнаха да омекват, изсипа от книжната салфетка и подсушените скариди. Добави още малко сол и черен пипер и си сипа чашка саке. Накрая лисна мъничко соев сос и поръси с кориандър. Всички тези действия извършваше на автопилот. Ястието не изискваше кой знае какви сложни процедури: ръцете му се движеха самостоятелно, точно, но мозъкът му не преставаше да се занимава с Аомаме.
Когато скаридите със зеленчуци се сготвиха, Тенго ги прехвърли от тигана върху широка чиния. Извади нова бира от хладилника, седна замислен на кухненската маса и започна да дъвче вдигащата пара храна.
От няколко месеца насам явно се променям сериозно. Може да се каже, че израснах умствено и емоционално… най-после… на границата на тридесетте ми години. Това пък ако не е постижение! Стиснал полуизпитата бира в ръка, Тенго завъртя подигравателно главата си. Наистина какво постижение! С това темпо на колко ли години ще съзрея окончателно?
Във всеки случай ясно му бе, че катализаторът на вътрешните му промени е била „Въздушната какавида“. Самото пренаписване на историята на Фука-Ери със собствените му думи бе създало у Тенго мощно ново желание да придаде литературна форма на съхраняваната в душата му история. И част от това мощно ново желание бе копнежът по Аомаме. Нещо го караше пак да мисли непрестанно за нея. Мислите му при всяка възможност се връщаха към онази следобедна класна стая преди двадесет години, така както силното насрещно течение отнася навътре към морето краката изпод застаналия до брега човек. Тенго едва смогна да изпие половината бира и да изяде половината скариди със зеленчуци. Изсипа останалата бира в мивката, прехвърли неизядената храна в по-малка чиния, покри я с найлоново фолио и я пъхна в хладилника.
След като се наяде, седна зад бюрото. Включи текстообработващата машина и отвори недовършения документ.
Да, според него наистина нямаше смисъл да се пренаписва миналото. В това отношение по-възрастната му приятелка бе съвсем права. Колкото и пламенно и точно да се напъваше да пренапише миналото, сегашните обстоятелства, в които се беше озовал, щяха да си останат на практика същите. Времето имаше властта да анулира всички внесени от човешката изобретателност промени, да напише върху така направените промени нови и да върне потока в първоначалното му русло. Дори и някои дребни факти да се променяха, Тенго пак щеше да си е същият Тенго.
Онова, което Тенго можеше да направи обаче, е да се вгледа внимателно и безпристрастно в миналото от кръстопътя на настоящето. И тогава щеше да е в състояние да създаде бъдещето така, сякаш е пренаписал миналото. Друг начин не виждаше.
Вина и болка
разкъсват на две грешното сърце
и сълзите на плача ми.
Този най-утешителен скъпоценен балсам
на Теб, Исусе, посвещавам!
Точно такъв бе смисълът на арията от „Матеус пасион“, която Фука-Ери му бе изпяла онзи път. Много бе мислил върху нея, изслушал бе записа у дома си, потърсил бе превод на думите. Арията бе малко след началото на пасиона и описваше така нареченото миропомазване във Витания. Когато Исус посещава някакъв страдащ от проказа в град Витания, една жена изсипва върху главата му „миро от чист, драгоценен нард“. Христовите ученици негодуват, че е прахосала скъпоценното миро, вместо да го продаде и с припечелените пари да помогне на сиромасите. Исус обаче ги усмирява с думите: „Оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене, понеже тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение“.
Жената е знаела, че Исус скоро ще умре. И затова, вместо да го окъпе със сълзите си, излива ценното благовонно масло отгоре му. А тъй като и Исус знае, че скоро му предстои да измине пътя към смъртта, казва на учениците си: „Дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши“2. Разбира се, нито един от тях не е бил в състояние да промени света.
Тенго затвори отново очи, пое дълбоко въздух, намери нужните му думи и ги построи в редица. После ги пренареди, за да постигне повече яснота и точност. Накрая подобри и ритъма им.