— Там — и Аомаме посочи вратата към съседната стая — ме предупредиха, че не трябва никому да казвам какво съм видяла. Но това изобщо не бива да ви притеснява. Нищо от видяното тук няма да спомена, след като изляза. В хода на работата си имам допир с телата на много хора. Вашето положение може да е много специално, но за мен сте просто поредният човек с мускулни проблеми. По отношение на вас се интересувам единствено от мускулите ви.
— Доколкото ми е известно, като дете сте били част от „Обществото на свидетелите“.
— Не по собствен избор. Просто така съм отгледана. А разликата между двете е огромна.
— Да, огромна е — съгласи се мъжът. — Но човек не може никога да се отърси напълно от онова, което му е било внушено през ранното му детство.
— За добро или лошо — добави Аомаме.
— Доктрините на „Свидетелите“ се различават коренно от религията, към която принадлежа. Лично аз смятам, че всяка религия, основана върху вярата за края на света, е повече или по-малко фалшива. Според мен, ако нещо има свой „край“, то е индивидът, а не светът като цяло. И въпреки всичко „Обществото на свидетелите“ е една невероятно издръжлива религия. Макар че съществува сравнително отскоро, издържала е какви ли не изпитания и постоянно увеличава броя на членовете си. А това е факт, от който може да се извлекат много поуки.
— Най-вече, изглежда, е доказателство за тесногръдието им. Колкото по-малка и по-тесногръда е една такава секта, толкова по̀ издържа на външен натиск.
— Може и да сте права в това отношение — каза мъжът след кратка пауза. — Но така или иначе, не сме се събрали да си говорим за религии.
Аомаме нищо не отвърна.
— Онова, което искам да ви обясня, е, че тялото ми притежава някои специални особености.
Аомаме продължи да седи на мястото си и да го изчаква да се изкаже.
— Както вече споменах, очите ми не понасят силната светлина. Симптомът се появи преди няколко години. Дотогава нищо не бях забелязал, но в един момент взе да ми прави впечатление. И най-вече затова престанах да се явявам пред хората. Прекарвам почти цялото си време в затъмнени помещения.
— Боя се, че никак не мога да ви помогна по отношение на зрението — рече Аомаме. — Както вече стана дума, специализирам изключително в областта на мускулатурата.
— Не споря. Естествено, допитвал съм се до много специалисти. Преглеждан съм от безброй очни лекари и са ми правени куп изследвания. Но всички са на мнение, че на този етап с нищо не могат да ми помогнат. Ретините ми са увредени, но не са наясно какво го е причинило. Симптомите бавно прогресират. Ако продължават с това темпо, скоро ще изгубя напълно зрението си. Този проблем, както изтъкнахте, няма нищо общо с мускулите. Но ми се ще да ви изложа всичките си здравни проблеми поред и чак тогава да преценим кое можете и кое не можете да направите.
Аомаме кимна.
— Другият ми проблем е, че мускулите ми често се вдървяват — каза мъжът. — Стига се дотам, че буквално не мога да помръдна нито един мускул. Стават твърди като камък и това трае цели часове. В такива моменти не ми остава нищо друго, освен да легна. Болка не изпитвам. Просто всички мускули по тялото ми се обездвижват. И пръст не мога да помръдна. Единственото, което мога да движа — и то с цената на огромна воля, — са очните ми ябълки. И това ми се случва веднъж-два пъти месечно.
— Появяват ли се някакви предварителни признаци, че ще ви се случи?
— Първо получавам спазми. Всичките ми мускули започват да контрактират в продължение на десет-двадесет минути. След което буквално умират, все едно някой е щракнал ключ. През десетте или двадесетте минути след появата на предизвестието си намирам място, където да легна, и лягам. Представете си как лодка търси убежище от бурята в някое заливче; и аз по същия начин изчаквам да ме отпусне парализата. Но независимо от пълната парализа, която ме обзема, умът ми остава съвсем буден. Бих казал дори, че придобивам особена яснота на мисълта.
— Но не изпитвате никаква болка, така ли?
— Преставам да усещам каквото и да било. И с игла да ме убодете, няма да усетя.
— Консултирали ли сте се с лекар?
— Бил съм в най-добрите болници при хиляди специалисти, но всичките са на мнение, че страдам от заболяване, пред което съвременната медицина е безсилна. Опитвал съм и традиционни китайски лечения, и остеопатия, и акупунктура, и моксибустия6, и масажи, и минерални води — всичко, което може да ви дойде на ум, но без никакви съществени резултати.