— Пусто да остане, ваше високопреосвещенство! За това ли ме доведохте, за да ми разкажете моя хороскоп?
— Не — отговори Мазарини със смях, — доведох ви, за да ви попитам дали сте забелязали нашия лейтенант на мускетарите.
— Господин д’Артанян ли?
— Да.
— Няма нужда да го забелязвам, ваше високопреосвещенство, аз го познавам отдавна.
— Тогава кажете, какъв човек е той?
— Какъв човек ли? — извика Гито, учуден от въпроса. — Гасконец!
— Да, зная това; но исках да ви попитам дали може човек да му се довери.
— Господин дьо Тревил го уважава много, а господин дьо Тревил, както знаете, е един от най-добрите приятели на кралицата.
— Бих желал да зная дали е доказал с нещо своите способности.
— Ако ме питате за храброст, мисля, че мога да ви отговоря утвърдително. При обсадата на Ла Рошел, при Сюз, в Перпинян той, както съм чувал, извършил повече, отколкото изисквал дългът му.
— Но вие знаете, Гито, че често ние, бедните министри, имаме нужда понякога от друг вид хора, не само от храбреци. Имаме нужда от ловки хора. Не е ли бил замесен д’Артанян по времето на кардинала в някаква интрига, от която, според мълвата, се е измъкнал много ловко?
— Ваше високопреосвещенство, по тоя повод — каза Гито, който разбра, че кардиналът иска да го накара да заговори, — принуден съм да ви кажа, че зная за това от мълвата не повече от вас. Никога не съм се месил в интриги за самия себе си и ако понякога са ми доверявали тайните на другите, тия тайни не са мои и ваше високопреосвещенство ще се съгласи, разбира се, че аз съм длъжен да ги пазя.
Мазарини поклати глава.
— Ах — каза той, — честна дума, има щастливи министри, които узнават всичко, което искат да знаят.
— Ваше високопреосвещенство — отвърна Гито, — тия министри не мерят всички хора с една и съща мярка и се обръщат към военни по военни дела и към интриганти за интриги. Обърнете се към някой интригант от времето, за което говорите, и от него ще узнаете всичко, каквото искате… като заплатите, разбира се.
— Ей богу… — възрази Мазарини с гримаса, която се появяваше винаги на лицето му, когато ставаше дума за пари в тоя смисъл, в който ги помена Гито — ще се заплати … ако не може другояче.
— Сериозно ли желае ваше високопреосвещенство да му посоча човек, който е замесен във всички сплетни от онова време?
— Per Bacco!1 — продължи Мазарини, който започваше да губи търпение. — От един час вече ви искам само това, твърдоглавецо!
— Има един човек, който е напълно подходящ в това отношение, ако само поиска да говори.
— Това е вече моя работа.
— Ах, ваше високопреосвещенство, не винаги е лесно да накараш човек да каже онова, което не иска да каже.
— Е, с търпение всичко се постига. И така, кой е той?
— Граф дьо Рошфор.
— Граф дьо Рошфор?
— За нещастие той изчезна преди четирипет години и не зная какво е станало с него.
— Аз пък зная, Гито — каза Мазарини.
— Тогава защо преди малко ваше високопреосвещенство се оплакваше, че не знае нищо?
— Значи — каза Мазарини — вие мислите, че Рошфор …
— Той беше беззаветно предан на кардинала, ваше високопреосвещенство; но предупреждавам ви, че това ще ви струва скъпо; кардиналът беше крайно щедър към своите любимци.
— Да, да, Гито — каза Мазарини, — той беше велик човек, но имаше тоя недостатък. Благодаря ви, Гито, ще се възползувам от съвета ви, и то още тая вечер.
В това време двамата събеседници бяха пристигнали до двора на Пале Роял; кардиналът поздрави Гито с ръка и
1 Per Bacco! (итал.)
——
— Кълна се в Бакхус.
като забеляза един офицер, който се разхождаше напред-назад, се приближи до него.
Това беше д’Артанян, който чакаше кардинала да се върне, както му бе заповядано.
— Елате, господин д’Артанян — каза му Мазарини с най-сладък глас. — Искам да ви дам една заповед.
Д’Артанян се поклони, тръгна след кардинала по тайната стълба и след малко се намери отново в кабинета, от който беше излязъл. Кардиналът седна край писмената си маса, взе един лист и написа няколко реда на него.
Прав и невъзмутим, д’Артанян зачака без нетърпение и без любопитство: той беше станал военен автомат, действуващ като пружина, или по-скоро подчиняващ се на пружина.
Кардиналът сгъна писмото и сложи печата си.
— Господин д’Артанян — каза той, — ще занесете веднага тая заповед в Бастилията и ще доведете лицето, за което се говори в нея; вземете карета, конвой и пазете грижливо затворника.
Д’Артанян взе писмото, отдаде чест, направи кръгом не по-зле от най-добрия сержантинструктор. излезе и след миг се чу как командува с отсечен и монотонен глас: