— Искаш ли да вечеряме в „Седлото“ в Раунд Хил? Нека хората да свикнат да ни виждат като двойка.
— Добре. Утре?
— Не. Утре имам работа в Далас.
— Проучвания за книгата ти?
— Аха. — Току-що бяхме започнали връзка, а вече я лъжех. Това не ми харесваше, но нямаше друг начин. А пък бъдещето… Отказах да мисля за него сега. Трябваше да пазя тайните си. — Във вторник?
— Да. И Джордж?
— Какво?
— Трябва да намерим начин да продължим да го правим.
Усмихнах се.
— Любовта ще намери начин.
— Мисля, че по-скоро става дума за сладострастие.
— Може би и двете.
— Ти си мил човек, Джордж Амбърсън.
Господи, дори името ми беше фалшиво.
— Ще ти разкажа за Джони, когато съм в състояние и ако искаш да чуеш.
— Искам. — Мислех, че трябва. Ако нещата между нас потръгнеха, трябваше да знам. За нея. За него. За метлата. — Когато си готова.
— Както казва нашият многоуважаван директор: „Ученици, ще бъде предизвикателно, но ще си струва.“
Засмях се.
Сейди угаси цигарата си.
— Питам се за още нещо. Щеше ли госпожица Мими да одобри връзката ни?
— Сигурен съм.
— И аз мисля така. Прибери се по живо по здраво, скъпи мой. И по-добре вземи това. — Тя посочи хартиения плик от дрогерията в Килийн върху тоалетката ѝ. — Ако ми дойдат любопитни гости, които надничат в шкафчето в банята, след като се изпишкат, ще трябва да обяснявам.
— Добра идея.
— Но ги дръж под ръка, сладурче — добави Сейди и ми намигна.
Докато се прибирах, се хванах, че мисля за презервативите. Марка „Троянец“… и оребрени за нейното удоволствие, според надписа на кутийката. Дамата вече нямаше диафрагма (макар да подозирах, че може да си вземе по време на следващото ѝ пътуване до Далас), а хапчетата против забременяване щяха да бъдат на пазара след една-две години. Дори тогава лекарите щяха да ги предписват предпазливо, ако си спомнях правилно лекциите по съвременна социология. Ето защо засега щях да използвам „Троянец“ — не за нейното удоволствие, а да няма бебе. Това беше смешно, като имах предвид, че самият аз щях да бъда пеленаче едва след петнайсет години.
Мислите за бъдещето са смущаващи във всяко отношение.
На другата вечер отново отидох в магазина на Тихия Майк. Табелката на вратата беше обърната на ЗАТВОРЕНО и вътре като че ли нямаше никого, но когато почуках, електронният ми приятел отвори.
— Идвате точно навреме, господин Доу. Да видим какво ще кажете. Лично аз смятам, че надминах себе си.
Застанах до витрината, пълна с транзисторни радиоапарати, и зачаках, а той се шмугна в задната стая и след малко донесе две лампи. Абажурите им бяха мръсни, сякаш бяха пипани от множество нечисти пръсти. Основата на едната беше очукана и стоеше накриво на тезгяха — Наклонената лампа от Пиза. Бяха идеални и му го казах. Майк се ухили и сложи два магнетофона в кутии до лампите, както и плетена торба с навита жица, толкова тънка, че беше почти невидима.
— Искате ли малък урок?
— Мисля, че го получих — отвърнах и сложих пет двайсетачки на тезгяха. Малко се трогнах, когато той се опита да бутне към мен едната.
— Договорихме се за сто и осемдесет.
— Другата двайсетачка е за вас, за да забравите, че съм бил тук.
Майк се замисли за миг, а после сложи палец върху банкнотата от двайсет долара и я придърпа към групата на малките ѝ зелени приятели.
— Вече го направих. Защо да не я приема като бакшиш?
Докато той слагаше нещата в кафяв хартиен плик, ме обзе най-обикновено любопитство и му зададох въпроса.
— Кенеди? Не гласувах за него, но стига да не започне да получава заповеди от папата, мисля, че е свестен. Страната се нуждае от млад човек. Сега е нова ера.
— Ако дойде в Далас, мислите ли, че всичко ще бъде наред?
— Вероятно, но не мога да бъда сигурен. Общо взето, ако бях на негово място, бих стоял на север от линията Мейсън — Диксън.14
Ухилих се.
— Където всичко е спокойно и ведро?
— Не започвайте — рече Тихия Майк (Светия Майк).
В учителската стая на първия етаж имаше лавица с прегради за поща и училищни съобщения. Във вторник сутринта, по време на свободния ми час, намерих малък запечатан плик в моята.
Скъпи Джордж,
Ако все още искаш да ме заведеш на вечеря днес, ще трябва да бъде към пет, защото тази седмица и следващата трябва да ходя на работа рано, за да се подготвям за Есенната разпродажба на книги. Може после да отидем у нас за десерт. Имам крем-пита, ако обичаш.
14
Границата между Мериленд и Пенсилвания, символична разделителна линия между свободния Север и робовладелческия Юг преди Гражданската война. — Б.пр.