Ал Темпълтън ми отговори: „Тук си, защото още се лутаме из мъглата. Защото ако Джордж де Мореншилд крие нещо, то Осуалд може да не е нашият човек. Тук си, за да спасиш Кенеди, и именно това е началото на веригата. Така че остави шибаната лампа на мястото ѝ.“
Подчиних се на „нареждането“, макар паянтовата стойка на лампата да ме притесняваше. Ами ако Лий я бутнеше и видеше микрофона в счупената керамична основа? Съществуваше и вероятност двамата с Де Мореншилд да разговарят в същата стая, но лампата да е изключена и гласовете им да са прекалено тихи, за да ги улови микрофонът. Тогава всичко отиваше по дяволите.
„Никога няма да ти се получи омлетът, докато разсъждаваш така, драги.“
Убеди ме не друго, а мисълта за Сейди. Обичах я и вярвах, че тя също продължава да ме обича, а пък аз бях загърбил любовта ѝ, за да се закотвя на тази скапана улица. И нищо не можеше да ме накара да си тръгна, без поне да съм се опитал да чуя какво ще каже Джордж де Мореншилд.
Измъкнах се през задната врата, стиснах фенерчето със зъби и свързах кабела на микрофона към записващото устройство. Пъхнах устройството в ръждива тенекиена кутия, за да е защитено от влагата, после го скрих в гнезденцето от тухли и дъски, което бях подготвил.
След това се върнах в скапаната си квартира на скапаната улица и зачаках.
От наблюденията си знаех, че Осуалдови не включват лампата, докато не се мръкне. Вероятно спестяваха от сметките за електричество. А пък и Лий беше бачкатор, затова с Марина си лягаха рано. При първото прослушване на записа чух само руски бръщолевеници, и то провлечени, тъй като записващото устройство работеше бавно. Ако Марина понечеше да упражни английския си, Лий неизменно я скастряше. Но понякога, когато Джун плачеше, той ѝ шепнеше на английски, за да я успокои. Дори ѝ пееше. На записа, направен на бавни обороти, гласът му беше като на орк, тананикащ „Нани, бебче, нани“.
Два пъти го чух да удря Марина и втория път руският явно не му беше достатъчен, за да изрази гнева си.
— Ах, ти, жалка опяваща пачавро! Май че мама е била права за тебе!
Последва звукът от затръшване на врата и сподавените вопли на Марина. Записът прекъсваше внезапно, защото тя беше изключила лампата.
Вечерта на четвърти септември видях хлапе на около тринайсет с брезентова торба през рамо да звъни на входната врата на Осуалдови. Отвори му Лий, бос и по тениска и дънки. Размениха няколко думи. Осуалд го покани да влезе. Размениха си още някоя и друга дума. В един момент Лий взе някаква книга и я показа на хлапето, което скептично я изгледа. Нямаше как да използвам широкообхватния микрофон, тъй като времето се беше застудило и прозорците им бяха затворени. Но „Наклонената лампа в Пиза“ беше включена и когато прослушах втората касетка, се натъкнах на интригуващ разговор. На третото прослушване провлечените гласове вече едва се чуваха.
Хлапакът продаваше абонамент за някакъв вестник (или списание), наречено „Шок“. Той осведоми семейство Осуалд, че в него щели да намерят какви ли не интересни материали, с които на нюйоркските вестници не им се занимавало (нарече ги „местни новини“), както и спортни рубрики и съвети за градинарство. Освен това имало „художествени разкази“ и комикси.
— В „Таймс Хералд“ няма да видите Дийкси Дуган19 — информира ги той. — Мама я обожава.
— Е, синко, много си убедителен — промърмори Лий. — Май си голям бизнесмен, а?
— Ъъъ… да, господине!
— Колко изкарваш?
— На всеки десет цента четири са мои, ама не е там въпросът, господине. Важното е, че дават премии. Навремето продавах разни цярове, обаче парите бяха никакви. Ако карам така, ще си купя пушка 22-ри калибър. Тате ми разреши.
— Синко, знаеш ли, че си жертва на експлоатация?
— А?
— Те обират печалбата, а на теб подхвърлят трохите.
— Лий, той добро момче — намеси се Марина. — Остави го на мира.
Мъжът ѝ не ѝ обърна внимание, а продължи „лекцията“ си:
— Хубаво е да знаеш какво пише в тази книга, синко. Можеш ли да прочетеш какво пише на корицата?
— Аха, господине. Пише „Положението на работническата класа“ от Фрид-рих… Енг… Енг…
19
„Дийкси Дуган“ — вестникарски комикс, публикуван в периода 1929-1966 г. Комиксът проследява приключенията на едноименната героиня като холивудска актриса. — Б.пр.