Изражението на Лий показа, че е потресен.
— Но Фидел има верен приятел в лицето на Русия — продължи Де Мореншилд, крачейки из стаята. — Не говорим за утопичната Русия на Ленин — нито пък за твоята или моята — но Съветите имат основание да подкрепят Фидел, ако Америка опита поредното посегателство. Помни ми думите: твърде вероятно е Кенеди да го разпореди, и то съвсем скоро. Той слуша Лемей. Ще послуша и Дълес и Енгълтън от ЦРУ. Търси само повод, за да покаже на света, че му стиска.
Продължиха да разговарят за Куба. Когато кадилакът се върна, на задната му седалка бяха натрупани хранителни продукти, които според мен щяха да стигнат за цял месец.
— Мамка му — изпъшка Лий. — Върнаха се.
— И ние с теб много се радваме да ги видим — натърти беловласият.
— Остани за вечеря — предложи Лий. — Рина готви буламачи, но…
— Налага се да тръгвам. Жена ми очаква с нетърпение отзивите ми и гарантирам, че ще са положителни! Ще я доведа другия път, ако е удобно.
— Заповядайте.
Отидоха до вратата. Марина си бъбреше с Баухе и Орлов, докато двамата изваждаха от багажника кашони с консерви. Освен че си бъбреше, игриво флиртуваше с тях. Баухе май беше готов да ѝ целуне краката.
Като излязоха на верандата, Лий каза нещо за ФБР, което аз не чух добре. Де Мореншилд го попита колко пъти. Лий вдигна три пръста:
— Единият беше агент Фейн. Идва два пъти. Другият се казваше Хости.
— Гледай ги право в очите и отговаряй на въпросите им! — посъветва го беловласият му ментор. — Няма от какво да се страхуваш, и то не само защото си невинен, но и понеже си прав!
Другите бяха вперили погледи в него. И не само те. Момиченцата, които обичаха да скачат на въже, също се бяха появили. Де Мореншилд вече имаше публика и съвсем се вдъхнови:
— Предан си на идеологията си, млади ми господин Осуалд, така че интересът им е оправдан. Бандата на Хувър! Кой знае, може и да ни наблюдават от другата пресечка или от отсрещната къща!
Той посочи с пръст дръпнатите ми пердета. Лий се загледа в моя прозорец. Вкамених се сред сенките; мислено се благодарях, че съм махнал пластмасовата купа, макар и вече да беше облепена с черен изолирбанд.
— Познавам ги. Тъкмо те и първите им братовчеди от ЦРУ ми спретваха визити многократно. Опитваха се да ме сплашат и да ме накарат да доноснича за руските и южноамериканските си приятели! След войната ме нарекоха прикрит нацист! Тръбяха, че съм подкупил онези от Тонтон Макут23 да тероризират конкурентите ми в хаитянския петролен бизнес? Обвиниха ме, че съм давал рушвети на Папа Док и че съм платил за убийството на Трухильо! О, да, всичко това, че и още!
Момиченцата го бяха зяпнали. Марина — също. Набереше ли скорост, Джордж де Мореншилд нямаше спиране.
— Кураж, Лий! — извика. — Като почукат на вратата ти, изпъчи гърди! Покажи им това! — Той изведнъж разкъса ризата си. По верандата се разхвърчаха копчета. Момиченцата ахнаха, твърде шокирани да се разкикотят. За разлика от повечето американци по онова време той не носеше долна фланелка. Кожата му бе с цвят на махагон. Затлъстелите му гърди бяха провиснали. Той блъсна с десния си юмрук малко над лявото зърно. — Кажи им: „Ето го сърцето ми — чисто и вярно на каузата ми!“ Кажи им: „Дори Хувър да го изтръгне от гръдта ми, то ще продължи да бие и в хармония с него ще затуптят хиляди други! Десет хиляди! Сто хиляди! Милион сърца!“
Орлов остави на земята кутията с консерви, за да изръкопляска подигравателно. Бузите на Марина пламтяха. Изражението на Лий бе най-интригуващото. Подобно на Павел Тарсянина по пътя за Дамаск той беше прогледнал.
Проповедта и налудничавата сцена с разкъсването на ризата (не по-малко ексцентрични от цирковите представления на десничарските евангелисти, които Де Мореншилд оплю) ме накараха да се поизпотя. Бях се надявал, като подслушам разговорите им на четири очи, да го изключа като фактор в опита за убийство на Уокър и оттам — в убийството на Кенеди. Изслушах задушевния разговор, но това само влоши нещата.
23
Тонтон Макут — хаитянска полувоенна организация, основана през 1959 от президента Франсоа Дювалие (Папа Док). През 1970 официално е преименувана на Milice de Volontaires de la Securite Nationale (Доброволчески отряд за национална сигурност). Местните нарекли тайната полиция „Тонтон Макут“ („Чичо Торбалан“), който според креолската легенда отвлича лошите деца, пъха ги в чувал и ги изяжда на закуска. — Б.пр.