Първото препятствие, което предстоеше да преодолеем, беше самата Сейди, която се ужаси от идеята. Нарече я „събиране на подаяния“.
— Май си се научила да говориш така от скъпата си майчица — отбелязах.
Тя ме изгледа накриво, после наведе глава и заприглажда косата си върху белязаната си страна.
— И така да е. Означава ли, че е невярно?
— Хм, да видим. Цитираш ми житейски уроци, преподавани от жена, която след като откри, че дъщеря ѝ е била обезобразена и едва не е загинала, се загрижи само за църковната ѝ принадлежност.
— Унизително е — промълви тя, — да разчиташ на милостта на съгражданите си е унизително.
— Май не мислеше така, когато ставаше въпрос за Боби Джил.
— Поставяш ми клопки, Джейк. Моля те, престани.
Седнах до нея и хванах дланта ѝ, обаче тя я издърпа. Пак я хванах. Този път ми позволи да я подържа.
— Знам, че не ти е лесно, мила. Но не може само да проявяваш милосърдие, трябва и да приемаш милосърдие. Не знам дали тая мъдрост я има в Книгата на Еклесиаст, обаче в нея има голяма доза истина. Здравната ти осигуровка е направо подигравка. Това, че доктор Елъртън ни спести хонорара си…
— Не съм го молила…
— Замълчи, Сейди! Моля те. Това се нарича благотворителност и той го направи по собствено желание. Само че ти предстоят още операции. Хонорарите ще са огромни, а джобът ми не е бездънен.
— Съжалявам, че той не ме уби — изстена Сейди.
— Да не съм те чул да го казваш пак. — Яростният ми глас я стресна и сълзите ѝ бликнаха. Само от здравото ѝ око. — Скъпа, хората искат да ти помогнат. Позволи им. Знам, че майка ти се е загнездила в главата ти — май важи за всички майки — но не бива да я оставяш да надделее.
— Така или иначе лекарите няма да ми върнат лицето. Никога няма да е същото. Елъртън ми го каза.
— Ще ти върнат голяма част от него. — Което прозвуча сравнително по-добре от „Ще ти върнат някаква част от него“.
Тя въздъхна.
— По-смел си от мен, Джейк.
— Достатъчно смела си. Убедих ли те да го направиш?
— Благотворително представление за Сейди Дънхил. Майка ми кръв ще пикае, ако разбере.
— Още една причина да го направиш, бих казал. Ще ѝ изпратим снимки.
Тя се поусмихна. Запали цигара (забелязах, че пръстите ѝ леко треперят), после отново заприглажда косата си върху белязаната си страна.
— Налага ли се да присъствам? Да им демонстрирам за какво дават парите си? Като свинче на търг?
— Естествено, че не. Макар да се съмнявам някой да изпадне в несвяст. Повечето местни хора са виждали далеч по-страшни неща. — Като членове на преподавателското тяло в селскостопански и фермерски регион и ние самите бяхме виждали по-страшни гледки — Брита Карлсън например, която бе получила ужасяващи изгаряния при пожар в дома си, или Дъфи Хендриксън, чиято лява ръка беше заприличала на копито, след като я беше премазал двигател на камион, докато той помагаше на баща си да го демонтира.
— Не съм готова да застана пред хората в този вид. Не знам дали някога ще бъда.
Искрено се надявах да не се окаже права. Откачалките по света — Джони-Клейтъновците, Лий Харви-Осуалдовците — не бива да побеждават. Ако Бог не благоволи да въздаде правда, то обикновените хора трябва да се нагърбят с това. Най-малкото трябва да се опитат. Но моментът не беше подходящ за проповеди.
— Ще се успокоиш ли, ако ти доверя, че самият доктор Елъртън се съгласи да участва в представлението?
Сейди забрави за косата си и ме зяпна:
— Моля?
— Изяви желание да бъде задницата на Бърта. — Танцуващото пони Бърта представляваше платнена твар, сътворена от децата от класа по изкуства. Бърта участваше в някои скечове, но коронният ѝ номер беше да мята опашка в ритъма на песента „Хайде пак на седлото“, изпълнявана от Джийн Отри29. (Опашката се управляваше с връв, дърпана от човека, скрит в задницата на Бърта.) Селяците с неособено изтънчено чувство за хумор направо се спукваха от смях.
Сейди се засмя. Виждах, че я боли, но не можеше да се въздържи. Облегна се на дивана и притисна длан до челото си, като че ли очакваше мозъкът ѝ да експлодира.
— Хубаво! — каза, като си възвърна способността да говори. — Съгласна съм. Организирайте представлението. Готова съм да се жертвам само и само да видя тази гледка. — После ме изгледа строго. — Но ще присъствам само на генералната репетиция. Хич не си мисли, че ще ме изтъпанчите на сцената, та всички да ме огледат и да си кажат: „Клетото момиче.“ Разбрахме ли се?
29
Орвън (Джийн) Отри (1907-1998) — американски изпълнител, известен още като Пеещия каубой, който в продължение на 30 години е звезда в радио– и телевизионни предавания, както и в киното. Въпреки че най-прочутата му песен е „Хайде пак на седлото“, днес той е по-известен с коледните си мелодии „Дядо Коледа пристига“ и „Еленът Рудолф с червения нос“. — Б.пр.