— Може би следващия път… — Думите ѝ заглъхнаха в хрипкав шепот. Очите ѝ бяха затворени, ала тя се насили да повдигне клепачи — … ще е по-добре. В твоето…
Сейди се унесе, преди да довърши изречението си, а аз потънах в размишления.
Когато се върнах в стаята на сестрите, Ронда ми съобщи, че доктор Елъртън ме чака в кафе-сладкарницата на долния етаж.
— Ще остане при нас тази нощ, а вероятно и утре — каза ми той. — В никакъв случай не искаме да развие някаква инфекция.
(Нямаше как да знам, че впоследствие ще се замисля над думите му и ще поразмишлявам над иронията на съдбата.)
— Операцията добре ли мина?
— Протече според очакванията ни, но имайте предвид, че пораженията, нанесени от Клейтън, са доста сериозни. За да се възстанови напълно, ще се наложи да ѝ направим втора операция през ноември или декември… — Той запали цигара, издуха дима и продължи: — Имаме невероятен екип от хирурзи и ще направим всичко по силите си… но всяко нещо си има граници.
— Да, знам — кимнах аз. Знаех и нещо друго; че няма да има други операции. Поне тук. Следващия път изобщо нямаше да има нож. А лазер.
В моето време.
Икономията наистина е майка на мизерията. Бях се отказал от телефона в апартамента си на Иийли Стрийт, за да спестя осем-десет долара месечно, а ето че сега ми се налагаше спешно да позвъня. Слава богу, че на четири преки оттук имаше „Ю-Тоут-Ем“32 с монетен апарат до хладилника за кока-кола. Имах номера на Де Мореншилд, надраскан върху едно листче. Пуснах десет цента и го набрах.
— Домът на семейство Де Мореншилд, с какво мога да ви помогна? — чух в слушалката. Това обаче не беше гласът на Жана. Най-вероятно бе вдигнала някаква прислужница… Откъде, по дяволите, Де Мореншилд имаха пари за домашна прислужница?
— Бих искал да говоря с Джордж, моля.
— Съжалявам, но в момента е на работа, господине.
Извадих химикалка от джоба на ризата си.
— Бихте ли ми дали служебния му номер?
— Да, господине. Chapel — 5 — 63 — 23.
— Благодаря.
Написах го върху опакото на дланта си.
— Може ли да ми кажете кой го е търсил, ако не успеете да го откриете, господине?
Затворих. Онзи хлад отново пропълзяваше по кожата ми. Този път обаче приветствах появата му. Повече от всякога се нуждаех от хладнокръвна, кристално ясна мисъл.
Пуснах още една десетцентова монета и ми вдигна някаква секретарка, която ми каза, че съм се свързал с корпорация „Сентрекс“33. Казах ѝ, че искам да говоря с господин Де Мореншилд. Тя, естествено, поиска да узнае защо.
— Кажете му, че става въпрос за Жан-Клод Дювалие и Лий Осуалд. Кажете му, че е за негово добро.
— Вашето име, господине?
Тук „Пъдънтейн“ нямаше да ми свърши работа.
— Джон Ленън.
— Моля, изчакайте, господин Ленън. Ще проверя дали е свободен.
Не последва музика и това не ме подразни, даже напротив: хареса ми. Облегнах се на стената на задушната кабинка и погледът ми се спря на големия надпис: „АКО ПУШИТЕ, ВКЛЮЧЕТЕ ВЕНТИЛАТОРА.“ Не пушех, ала въпреки това натиснах копчето. Нямаше кой знае какъв ефект.
В същия момент от другата страна на линията се чу рязко прещракване (беше толкова силно, че почти подскочих) и секретарката обяви:
— Свързах ви.
— Ало? — чух в слушалката служебно приветлив и дружелюбен глас. — Ало? Господин Ленън?
— Здравейте. Линията подслушва ли се?
— Какво имате предвид? Естествено, че не. Минутка само. Да затворя вратата.
Кратка пауза.
— Е, кажете за какво става въпрос.
— Хаити, приятелю. И петролните сделки.
— Какво за мосю Дювалие и онзи тип Осуалд? — Не долавях тревога в гласа му, а само приповдигната веселост и детско любопитство.
— О, вие ги познавате доста по-добре от мен — отвърнах. — Защо направо не ги наречете Бейби Док и Лий, а?
— Вижте, днес съм ужасно зает, господин Ленън. Ако не ми кажете за какво става дума, боя се, че ще трябва да…
— Бейби Док може да даде зелена светлина на петролните сделки, за което чакате от пет години. Знаете го, нали? Баща му е с крайнодесни убеждения, ръководи тонтон-макутите и е следващият на опашката за големия стол. Той ви харесва, ние също ви харесваме…
Де Мореншилд вече звучеше все по-малко като актьор и все повече като истински, обикновен човек.
— Когато казвате „ние“ да не би да имате предвид…
— Ние всички ви харесваме, Де Мореншилд, обаче сме загрижени за близостта ви с Осуалд.
— Господи, та аз почти не го познавам! Не съм го виждал най-малко от шест или осем месеца!
32
Верига магазинчета, широко разпространени из южните и югозападните щати, просъществувала до 1984 г. — Б.пр.
33
Съкращение от „Central Exchange“ — название на централизираните услуги на телефонните централи. В началото на 60-те повечето американски предприятия са предпочитали да използват тях, вместо да си закупят самостоятелна вътрешнофирмена телефонна централа. — Б.пр.