— Това е петъчният брой — отбелязах. — А стрелбата по Уокър беше в сряда.
— Рубриката „Из града“ винаги излиза с два дни закъснение. Защото е за нощния живот, нали разбирате? Освен това… не гледайте само снимката, а прочетете хрониката! Всичко е написано там черно на бяло!
Зачетох репортажа, но щом се натъкнах на името на третия човек, разбрах, че Де Мореншилд казва истината. Този път ехото бе оглушително като китарен усилвател, включен на ривърб36.
Местният петролен раджа Джордж де Мореншилд и съпругата му Жана вдигат наздравица (коя ли подред?) в клуб „Карусел“ в сряда вечер, празнувайки рождения ден на дамата. На колко години става? Влюбените птички не ни казаха, ала на нас тя ни изглежда на не повече от двайсет и три. Любезен домакин им беше друга знаменитост от клуб „Карусел“ — Джак Руби, който им изпрати бутилка шампанско и се присъедини към тях за тост. Честит рожден ден, Жана, и дано продължаваш да си все така прелестна!
— Шампанското беше долнокачествено и ме боля главата чак до три следобед на следващия ден, но ако сте доволен, значи си е струвало да изтърпя махмурлука.
Да, доволен бях. И не само това — бях смаян.
— Доколко познавате този тип Руби?
Де Мореншилд изсумтя толкова красноречиво, че успя да въплъти цялото си аристократично презрение в един нищо и никакъв поток на въздуха през разширените му ноздри.
— Не особено добре, а и нямам никакво желание да го опознавам. Той е откачен малък чифут, който дава на ченгетата безплатни питиета, за да си затварят очите, когато използва юмруците си. Което обожава да прави. Някой ден лошият му нрав ще го вкара в беля. Жана харесва стриптийзьорките му. Действат ѝ възбуждащо. — Той вдигна рамене, все едно казваше: „Кой може да разбере жените?“ — Както и да е, вие сега… — Де Мореншилд сведе поглед, зърна револвера в ръката ми и изведнъж млъкна. Очите му се разшириха. Езикът му се стрелна навън и облиза устните му. После се прибра обратно в устата с неприятен премляскващ звук.
— Дали съм доволен? Това ли щяхте да попитате? — Ръгнах го леко с дулото и се насладих на изохкването му. Уверявам ви: убийството те променя и те кара да загрубееш, но в моя защита ще изтъкна, че ако съществуваше човек, заслужаващ порция терапевтичен страх, то това беше този в колата ми. До известна степен Маргарет Осуалд беше виновна за онова, в което малкият ѝ син се бе превърнал, донякъде самият Лий носеше отговорност за това (с всичките си недорасли мечти за слава)… ала Де Мореншилд също имаше своя дял. И нима се отнасяше за мащабен заговор, заченат дълбоко в недрата на ЦРУ? Не. Издевателството над Осуалд просто го забавляваше. Също като гнева и негодуванието, клокочещи върху нажежения котлон на лабилната психика на Лий.
— Моля ви! — прошепна Де Мореншилд.
— Доволен съм. Чуйте ме добре, празнодумецо — никога вече няма да се срещате с Лий Осуалд отново. И никога вече няма да разговаряте по телефона. И никога няма да споменавате за този разговор пред жена му, пред майка му, пред Джордж Баухе или който и да е от другите емигранти. Разбрахте ли ме?
— Да. Абсолютно. И бездруго вече ме отегчаваха…
— Едва ли колкото вие ме отегчавате. Запомнете добре, че ако говорите с Лий, ще ви убия. Capisce?37
— Да. А що се отнася до сделките…
— Скоро ще се свържат с вас по този въпрос. Сега се разкарайте от колата ми.
И той го направи, доста бързо при това. Когато се намести зад волана на кадилака, отново изпружих лявата си ръка; този път обаче показалецът ми посочи към Мерседес Стрийт. Де Мореншилд се съобрази и с тази ми заръка.
Останах още малко на пустеещия паркинг, загледан в изрезката, която събеседникът ми бе пропуснал да вземе със себе си. Двамата съпрузи и Джак Руби с вдигнати чаши… Ами ако това беше дискретен знак, сочещ към някакъв вид конспирация? Идиотите със станиолени шапки38, които вярваха в неща като скрити в канализацията снайперисти и разни двойници на Осуалд, вероятно щяха да прегърнат възторжено тази идея, ала аз знаех истината. Това не беше нищо друго, освен поредното хармонизиране. Все пак се намирах в Страната на миналото, където всяко събитие си имаше своето ехо.
38
Според някои последователи на конспиративните теории носенето на станиолена шапка предпазва от чужди намеси в съзнанието като четене и внушаване на мисли, контрол над сънищата и т.н. — Б.пр.