Имах чувството, че почти съм затворил прозореца на колебанията на Ал Темпълтън. Осуалд щеше да се върне в Далас на трети октомври. Според бележките на Ал той щеше да си намери работа в Тексаското книгохранилище не по-късно от средата на месеца. Само че това нямаше да се случи, защото някъде между трети и седемнайсети октомври аз щях да сложа край на жалкия му отровен живот.
На сутринта на седми август ми позволиха да взема Сейди от болницата. Направи ми впечатление, че беше доста тиха, докато пътувахме към Джоди. Бих казал, че все още изпитва болки от операцията, ала през по-голямата част от пътуването дланта ѝ лежеше окуражително върху бедрото ми. Щом слязохме от шосе 77, малко след големия билборд на „Денхълм Лайънс“, тя ми каза:
— Връщам се отново на работа през септември.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Щом мога да се появя пред целия град, значи все някак ще се справя с няколко хлапета в училищната библиотека. Освен това ми се струва, че малко пари няма да са ни излишни. Освен ако нямаш някакъв източник на доходи, за който не знам, почти сме разорени. Благодарение на мен.
— В края на месеца очаквам едни постъпления…
— От мача ли?
Кимнах.
— Добре. И бездруго ще трябва да изтърпя шушукането и кикота за съвсем кратко време, понеже щом решиш да заминеш, смятам да тръгна с теб. — Тя направи кратка пауза. — Естествено, ако все още го искаш, де…
— Сейди, това е всичко, което искам.
Завихме по главната улица. Джем Нийдхам тъкмо приключваше с разнасянето на млякото. Бил Гейвъри нареждаше току-що изпечения хляб пред пекарната си. От минаваща наблизо кола пък ехтяха гласовете на Жан и Дийн39, които пееха, че в града на сърфовете имало по две момичета за всяко момче.
— Дали ще ми хареса, Джейк? При теб, в твоя свят?
— Надявам се, мила.
— Много ли е различен?
Усмихнах се.
— Плащаме повече за бензина и има повече копчета, които да натискаме. Но като цяло си е почти същият като твоя.
Този горещ август бе за нас като истински меден месец. Всички преструвки, че съм отседнал при Дийк Симънс, изчезнаха яко дим, макар че нощем продължавах да оставям колата си на неговата алея.
Сейди се възстанови доста бързо от пораженията и въпреки че окото ѝ все още беше малко подпухнало, а бузата ѝ — дълбоко хлътнала на мястото, където Клейтън я беше срязал, имаше видимо подобрение. Елъртън и екипът му бяха свършили страхотна работа, особено като се имаше предвид нивото на медицината по онова време.
През повечето време седяхме един до друг на дивана и четяхме, а вентилаторът отмяташе косата от челата ни. „Групата“ на Мери Маккарти в нейните ръце, „Невзрачният Джуд“ на Томас Харди в моите… Устройвахме си пикници в сянката на любимото ѝ китайско мастиково дърво и поглъщахме цели литри айскафе. Сейди започна да намалява цигарите, за да спестява някой друг долар. Гледахме уестърните „Необработена кожа“ и „Бен Кейси“, както и сериала „Шосе 66“. Една вечер тя превключи канала на друг сериал — „Нови приключения от списание «Елъри Куин»“, — но аз я помолих да го смени. Казах ѝ, че не си падам по мистерии и криминалета.
Преди да си легнем, полагах внимателно крем върху нараненото ѝ лице, а след като си лягахме… беше невероятно. Толкова по въпроса.
Един ден на прага на бакалницата се натъкнах на Джесика Калтроп от училищното настоятелство. Тя ми каза, че би искала да говори с мен по един, както самата тя се изрази, „деликатен въпрос“.
— За какво става въпрос, госпожо Калтроп? — попитах. — Защото съм взел сладолед и искам да се прибера вкъщи, преди да се разтопи.
Тя ми отправи ледена усмивка, която можеше да замрази сладоледа ми за часове.
— Къде смятате да се приберете, господин Амбърсън? На Бий Трий Лейн при горката госпожица Дънхил ли?
— Това ваша работа ли е?
Усмивката ѝ стана още по-вледеняваща.
— Като член на училищното настоятелство съм длъжна да се уверя, че моралът на нашето учреждение е безупречен. Ако вие и госпожица Дънхил живеете заедно, това дълбоко ме засяга. Подрастващите са изключително податливи на примера, който им даваме. Имитират всичко, което виждат у по-възрастните.
39
Рокендрол дует, нашумял през 50-те и 60-те години на миналия век, творящ в т.нар. жанр сърфрок, особено популярен сред летовници и сърфисти и асоцииран най-вече с музиката на „Бийч Бойс“. Парчето „Градът на сърфовете“ е сред най-големите им хитове. — Б.пр.