Выбрать главу

„Няма време. Абсурд да стане нещо. Няма никакво време.“

Кейс се затътри напред. Тайгър замахна с лявата си ръка, за да му нанесе чудовищен саблен удар, но той бързо отмести глава и когато ръкавицата профуча на милиметри от лицето му, съсредоточи цялата си енергия в един мощен десен прав. Ето че сега физиономията на Дик Тайгър беше се деформирала в страховита гримаса. Той политна назад, строполи се на ринга и повече не се изправи.

Дебелакът пред нас погледна недоумяващо смачканите остатъци от пурата си и я захвърли ядно в краката си.

— Исус се просълзи41 — изръмжа.

— Да! — изчурулика радостно Сейди, докато си слагаше шапката и я нагласяше под перфектния ъгъл. — И заплака над току-що приготвените палачинки със сироп от боровинки, а учениците му казаха, че никога не са яли по-вкусни. Сега плащай!

12.

Когато се върнахме в Джоди, двайсет и девети август вече се беше превърнал в трийсети август, обаче ние все още бяхме твърде възбудени, за да заспим. Ето защо първо се любихме, после отидохме в кухнята и ядохме пай, както си бяхме по бельо.

— Е? — обърнах се към Сейди. — Какво мислиш?

— Че никога вече не искам да ходя на професионален боксов мач. Кръвожадна история, а аз ставам права и крещя заедно с другите. В продължение на няколко секунди — или може би цяла минута — ми се искаше Кейс да убие онова самоуверено танцуващо бабаитче. После пък нямах търпение да се върнем тук и да скочим в леглото. Това не беше правене на любов, Джейк, а по-скоро нещо като… гасене на пожар.

Не продумах. Понякога така е най-добре.

Тя се пресегна през масата, махна една троха от брадичката ми и я пъхна в устата ми.

— Кажи ми, че не е омраза.

— Кое?

— Причината, поради която чувстваш, че трябва да спреш онзи човек. — Тя видя как понечих да отворя уста и бързо сложи длан върху устните ми. — Изслушах внимателно всичко, което ми каза — всичките ти аргументи, — но трябва да ме увериш, че наистина се ръководиш от основателни съображения, а не си като Том Кейс, когато Дик Тайгър го удари в чатала. Мога да те обичам, ако си обикновен мъж… мога да те обичам и ако си герой — макар и да съзнавам, че това би било малко по-трудно, — обаче не мисля, че ще мога да обичам човек, който се е посветил на отмъщението.

Замислих се за Лий… за начина, по който гледаше жена си, когато не ѝ беше ядосан. Замислих се за разговора, който бях подслушал, докато Осуалд и дъщеричката му се плискаха в банята… Замислих се и за сълзите, пролени от него пред автогарата, когато беше вдигнал Джуни и я притискаше в обятията си, преди да отпътува за Ню Орлиънс.

— Не е омраза — казах аз. — Онова, което изпитвам към него, е…

Замлъкнах. Сейди ме наблюдаваше изпитателно.

— Съжаление. Съжаление за проваления му живот. Както можеш да изпитваш съжаление към добро куче, което се е разболяло от бяс. Това няма да те спре да го приспиш завинаги…

Очите ѝ не се отделяха от моите.

— Искам те отново. Но този път ще бъде любов и само любов, разбираш ли? Няма да го правим само защото сме гледали как двама мъже се премазват от бой и нашият е победил.

— Добре — кимнах аз. — Прекрасно.

И наистина беше прекрасно.

13.

— Я виж ти! — възкликна дъщерята на Франк Фрати, когато влязох в заложната им къща. Беше петък, обедно време. — Оракулът на бокса с акцент от Нова Англия! — Тя ме дари с мазна усмивка, след което се обърна и извика: — Тааа-теее! Твоят човек, дето заложи за Том Кейс, дойде!

Фрати бързо се появи и се ухили:

— Охо, самият господин Амбърсън! Здрав и прав и наточен като Сатаната в събота вечер. Бас държа, че сте в чудесно настроение, прав ли съм?

— Така си е — отвърнах. — Нормално, спечелих доста парички.

— А аз съм този, който ще плати. — Извади един кафяв плик, малко по-голям от стандартните, от задния джоб на провисналите си габардинени панталони. — Две хилядарки. Пребройте ги, ако искате.

— Не е необходимо — казах. — Имам ви доверие.

Той понечи да ми подаде плика, ала в последния момент се почеса по брадичката с него. Сините му очи — леко замъглени, но необичайно проницателни и хитри — ме измерваха от главата до петите.

— Какво ще кажете да заложите печалбата си, а? Започва футболният сезон, както и бейзболното първенство…

вернуться

41

Дословен цитат от Евангелието на Йоан, глава 11, стих 35. — Б.пр.