Рот продължаваше да стои на прага, облегнат на касата на вратата — с ръце в джобовете и спокойна усмивка на уста.
— Така. Добре. Между впрочем, това сериозно ще се подуе. Няма да повярваш колко голямо ще стане. Но я скивай — ти си го купи, ти си го плати, значи си е твое. Междувременно, фактите, госпожо, нищо друго освен фактите!
Здравеняците, които ме държаха, се изсмяха.
— Фактите са следните: никой друг, облечен като теб, не направи подобен залог в деня, когато цъфна в заложната ми къща. За човек, облечен като теб, импулсивното решение би било да заложи десет кинта или максимум двайсет. Ти обаче не заложи толкова. И „Пиратите“ победиха, което също си е неоспорим факт. И постепенно взех да си мисля, че Еди Джи може пък да е прав… Но не че си караконджул, таласъм или някакъв шибан медиум — нищо подобно, — а че може би просто познаваш някого, който пък познава някой друг… Който примерно знае, че работата е нагласена и „Пиратите“ ще спечелят в седмия мач?
— Никой не уговаря бейзболни мачове, Рот. Не и след случая с „Блек Сокс“ от 1919 година.43 Ти си букмейкър, би трябвало да го знаеш.
Акива Рот повдигна вежди.
— Я виж ти! Знаеш ми името! Хей, май действително си някакъв шибан медиум. За съжаление нямам цял ден на разположение.
И сякаш в потвърждение на думите си той си погледна часовника. Беше масивен и лъскав, най-вероятно „Ролекс“.
— Опитах се да разбера къде живееш, когато дойде да си вземеш мангизите, ама ти си държеше проклетия палец върху адреса си. Окей, мога да те разбера. Много хора го правят. Обаче от мен да мине, карай. Решавам да не издребнявам. Какво да сторя — да пратя момчетата си да те спукат от бой или даже да те бастисат, само за да може умът на Еди Джи — или каквото там е останало от него — да се успокои? Само защото някакъв тип е заложил при идиотски коефициент и ме е одрусал с хиляда и двеста кинта? Хайде, няма нужда. Щом Еди Джи не знае нещо, значи няма какво да го човърка. Освен това, ако взема да те пречукам, кой знае каква нова дивотия ще му се загнезди в главата? Може да си втълпи, че Хенри Форд се е преродил в Ани Крайст или нещо подобно. Кармо, тоя пак не ме слуша, а това ме вбесява!
Кармо отново замахна с тръбата. Този път се прицели малко под ребрата. Болката първо ме парализира, а после се разпространи във всички посоки, изгаряйки ме отвътре като огнено кълбо.
— Боли, а? — подхвърли Кармо. — Направо виждаш звезди посред бял ден, нали?
— Май ми спука някое ребро — промълвих. Отнякъде се чуваше дрезгавото хъхрене на парна машина и едва впоследствие разбрах, че източникът на звука съм аз.
— Надявам се да е точно така! — заяви Рот. — Оставих те на мира, загубеняко! Оставих те да си ходиш по живо, по здраво! Мамка му, даже съвсем забравих за теб! А ти какво направи? Появяваш се при Франк във Форт Уърт, за да заложиш на проклетия боксов мач между Кейс и Тайгър! Пак по същия тертип — залагаш на аутсайдера при супернеизгоден коефициент! Този път обаче предсказваш и шибания рунд! Така че виж какво ще направим сега, друже — ти ще ми изпееш откъде ги знаеш всички тия работи. Направиш ли го, ще ти нащракам няколко снимчици, както си сега, и Еди Джи също ще остане доволен. Той е наясно, че не можем да ти видим сметката, понеже Карлос му е казал, че не бива, а Еди винаги слуша Карлос, дори и сега. Но ако те скива подобаващо украсен… Да, това ме навежда на мисълта, че не си достатъчно украсен, мамка му. Погрижи се за това, Кармо. Поработи малко над физиономията му.
Кармо се подчини и се зае да обработва лицето ми, докато другите двама продължаваха да ме държат. Счупи носа ми, насини лявото ми око, изби ми няколко зъба и сряза едната ми буза. Не спирах да си мисля едно и също нещо: „Ще припадна или те ще ме убият… и в двата случая болката ще спре.“ Обаче не изгубих съзнание и по някое време Кармо се отказа. Беше се задъхал и по жълтите му ръкавици се открояваха червени петна. Слънчевите лъчи грееха през прозорците на кухнята и очертаваха издължени сияйни островчета върху избелелия линолеум.
— Така е по-добре — отбеляза Рот. — Донеси полароида от пикапа, Кармо. И побързай. Искам да приключваме вече.
Преди да излезе, Кармо смъкна ръкавиците си и ги сложи на масата до оловната тръба. Кечето се беше разнищило и се беше напоило с кръв. Лицето ми пулсираше, но коремът ми беше далеч по-зле. Изгарящата болка не секваше. Не смеех и да си помисля какво точно ставаше там…
43
Black Sox (букв. „Черните чорапи“) е името, с което се сдобива бейзболният отбор „Чикаго Уайт Сокс“ („Белите чорапи“), след като се установява, че голяма част от играчите му са замесени в скандал. През 1919 г. отборът се договаря с букмейкърите да изгуби шампионата на САЩ по бейзбол, обаче аферата е разкрита и добива голяма публичност, в резултат на което от тима се отказват и най-верните му привърженици. — Б.пр.