Тръбен зов прогласи началото на новинарската емисия. На екрана се появи Чет Хънтли.
— След като прекара уикенда във Флорида, където наблюдава изпитанията на балистичната ракета „Поларис“ и посети болния си баща, президентът Кенеди имаше доста натоварен понеделник, в който изнесе пет речи за девет часа.
Хеликоптерът „Марин Уан“53 бавно се приземи на площадката, приветстван от радостните възгласи на тълпата. Следващите кадри показаха как Кенеди се приближава към хората зад преградата, като прокарва пръсти през рошавата си коса с едната си ръка и оправя вратовръзката си с другата. Забелязах, че върви на сравнително голямо разстояние пред хората от „Сикрет Сървис“, които трябваше да подтичват, за да го настигнат. Гледах очарован как президентът се промуши през преградата и се хвърли към посрещачите, здрависвайки се с хората отляво и отдясно. Придружаващите го агенти изглеждаха ужасени от постъпката му и забързаха подире му.
— Току-що видяхте радушното му посрещане в Тампа, Флорида — продължи Хънтли, — където Кенеди се видя отблизо с поддръжниците си. Така създава главоболия на хората, чиято работа е да го охраняват, но пък сами виждате колко се радва мнозинството на подобен тип поведение. Както и той, Дейвид — въпреки обвиненията в арогантност и надменност, президентът определено се наслаждава на компанията на обикновените хора.
Кенеди вече вървеше към лимузината си, като продължаваше да се ръкува със симпатизантите си и да се прегръща от време на време с някоя дама. Автомобилът представляваше огромен кабриолет с открит покрив — също като този, в който щеше да пътува из Далас, където щеше да бъде посрещнат от куршума на Осуалд. А нищо чудно и да беше същият. За момент сред размазаната черно-бяла картина се мярна познато лице в тълпата. Седях на дивана и гледах как президентът на Съединените щати се здрависва с моя някогашен букмейкър от Тампа.
Нямаше как да знам дали Акива Рот бе прав за „сифилистика“, или просто повтаряше дочутите слухове, но Едуардо Гутиерес беше позагубил доста килограми, косата му забележимо изтъняваше, а очите му гледаха объркано, сякаш не знаеше къде се намира и кой е всъщност. Също като агентите от „Сикрет Сървис“, и неговите охранители носеха широки официални костюми въпреки горещината във Флорида. Само след секунда камерата отново показа Кенеди, който се качва в откритата кола, в която беше толкова уязвим, без да спира да маха на тълпата и да се усмихва широко.
Сетне на екрана изплува издълженото лице на Чет Хънтли, този път озарено от развеселена усмивка.
— Всъщност денят си имаше и забавна страна, Дейвид. Когато президентът влезе в балната зала на „Интернешънъл Ин“, където представителите на търговската камара очакваха речта му… е, най-добре вижте сами.
Обратно към заснетите кадри с делегацията. При влизането на Кенеди възрастен мъж с тиролска шапка и кожени панталони засвири президентския химн на акордеон, по-голям от самия него. Кенеди просто вдигна ръце в дружески жест. За първи път го виждах, както бях видял Осуалд — като действителен, истински човек от плът и кръв. В поведението му имаше нещо далеч по-въздействащо от някакво си чувство за хумор; то издаваше разбирането му за присъщата на живота абсурдност.
Дейвид Бринкли също се усмихваше.
— Ако Кенеди бъде преизбран, може би този човек ще бъде поканен да свири на тържеството по случай повторното му встъпване в длъжност. Макар че вероятно по-скоро ще изпълни полката „Бирена бъчвичка“, отколкото президентския химн… Междувременно в Женева…
Изключих телевизора, върнах се на дивана и отворих бележника на Ал. Докато прелиствах страниците, спонтанната реакция на Кенеди не ми излизаше от ума. Както и ослепителната му усмивка. Чувство за хумор; чувство за абсурдността на битието. Мъжът, който щеше да заеме позиция зад прозореца на шестия етаж на Тексаското книгохранилище, не притежаваше нито едното, нито другото. Осуалд многократно го бе доказал с поведението си, а такъв човек нямаше никакво право да се бърка в хода на световната история.
За голям мой ужас открих, че пет от последните шест страници в тефтерчето на Ал засягаха пътуванията на Осуалд из Ню Орлиънс и безрезултатните му усилия да се добере до Куба през Мексико. Само бележките от последната страница бяха посветени на раждането на идеята за атентата, ала тези записки бяха доста откъслечни и повърхностни. Без съмнение Ал бе запаметил тази част от историята до най-малките подробности и вероятно предполагаше, че ако не се добера до Осуалд до третата седмица от ноември, по-нататък просто щеше да е прекалено късно за каквото и да било.
53
Популярното название на президентския вертолет, наречен така по подобие на самолета на американския държавен глава „Еър Форс Уан“. — Б.пр.