Големите реформи в сферата на гражданските права от шейсетте така и не се случили. Кенеди не бил като Линдън Джонсън, а като вицепрезидент Л. Б. Дж. се оказал напълно неспособен да му помогне. Републиканците и „диксикратите“66 всячески спъвали работата му в продължение на сто и десет дни; накрая един от тях издъхнал в залата и се превърнал в герой на консерваторите. Когато Кенеди най-накрая се отказал, направил знаменитото си изявление, което щяло да го преследва чак до смъртта му през 1983: „Бяла Америка напълни къщата си с подпалки; пожарът може да избухне всеки момент.“
Не след дълго започнали расовите вълнения. Докато президентът бил зает с тях, северновиетнамските войски превзели Сайгон — а човекът, който ме въвлече във всичко това, останал парализиран за цял живот в инцидент, случил се по време на кацането на хеликоптера на палубата на американски самолетоносач. Обществените настроения все повече се обръщали срещу Дж. Ф. К.
Месец след падането на Сайгон при атентат в Чикаго загинал Мартин Лугър Кинг. Оказало се, че убиецът е агент от ФБР на име Дуайт Холи. Преди да се самоубие, той заявил, че покушението било наредено лично от Хувър. Чикаго избухнал в пламъци. Не след дълго десетки други американски градове последвали съдбата му.
Джордж Уолъс бил избран за президент. По това време земетресенията вече се били превърнали в сериозна опасност. И понеже бил абсолютно безпомощен срещу тях, Уолъс наредил бомбардирането на Чикаго; според него само така можело да се смачка съпротивителното движение. Това според Хари се случило през юни 1969 година. Година по-късно президентът Уолъс дал ултиматум на Хо Ши Мин — или Сайгон става свободен град като Берлин, или Ханой ще се превърне в мъртъв град като Хирошима. Чичо Хо отказал. Може би е смятал, че Уолъс просто блъфира, но се оказало, че греши. На 9 август 1969 Ханой се превърнал в радиоактивен облак — точно двайсет и четири години след деня, в който Хари Труман наредил пускането на „Дебелака“ над Нагасаки. Вицепрезидентът Къртис Леей67 лично поел командването на мисията.
В речта си пред нацията президентът заявил, че това било Божията воля. Повечето американци били съгласни с него. Рейтингът му бил доста висок, но в страната имало поне един човек, който не одобрявал управлението му. Той се наричал Артър Бремър и на петнайсети май хиляда деветстотин седемдесет и втора застрелял президента. Това се случило по време на предизборната кампания на Уолъс в търговски център в Лоръл, Мериленд68.
— Знаеш ли какво е било оръжието? — попитах.
— Май беше трийсет и осми калибър.
Разбира се. Може би дори „Полис Спешъл“, макар че най-вероятно е било револвер „Смит & Уесън“, модел „Виктъри“. Същото оръжие, което отне живота на полицай Типит в една друга нишка на времето.
Някъде по това време започнах да губя нишката на събитията. И мисълта „Трябва да поправя стореното, трябва да поправя стореното, трябва да поправя стореното“ започна да отеква като гонг в главата ми.
През 1972 Хюбърт Хъмфри69 станал президент. Интензитетът и честотата на земетресенията нараснали. Случаите на самоубийства по целия свят драстично се увеличили. Навред избуявал фундаментализъм във всякакви форми и разновидности. Индия и Пакистан си обявили война; появили се още повече атомни гъби. Бомбай така и не бил прекръстен на Мумбай. От него останала само радиоактивна пепел, раздухвана от туморния вятър.
Същата участ сполетяла и пакистанския град Карачи. Едва когато Русия, Китай и Съединените щати заплашили да подложат двете враждуващи страни на такива бомбардировки, които да ти върнат в каменната ера, конфликтът бил потушен.
През 1976 Хъмфри загубил позорно президентските избори от Роналд Рейгън. Дори жителите на родната на Хъмп Минесота масово гласували за съперника му.
66
Dixie е нарицателно за Юга; прозвище на привържениците на Демократическата партия от южните щати, които подкрепят расовата дискриминация. — Б.пр.
67
Къртис Е. Леей (1906-1990) — американски генерал, окарикатурен в сатиричния филм на Стенли Кубрик „Доктор Стрейнджлав“. — Б.пр.
68
Артър Бремър (роден на 21 август 1950 г.) е осъден за опита си за покушение от 15 май 1972 г. над кандидата за президент от Демократическата партия Джордж Уолъс в Лоръл, щата Мериленд. Уолъс остава парализиран от кръста надолу до края на живота си. — Б.пр.