— Напоследък пея само в нощта за караоке в бар „Бениган“, но не се уморявам да говоря. Диджей съм в WKIT в Бангор. Сещате ли се, дисководещ.
— Аха. А Трой?
— Живее la vida loca8 в Палм Спрингс. Той е богаташът в семейството. Натрупа пари в бизнеса с компютри. Започна през седемдесетте години. Обядва със Стив Джобс и други такива. — Тя се засмя. Страхотен смях. Обзалагам се, че всички в Източен Мейн включваха радиоапаратите си, за да го чуят. Но когато отново заговори, гласът ѝ беше тих и безрадостен: — Кой сте всъщност вие, господин Амбърсън?
— В какъв смисъл?
— В събота и неделя водя предавания с обаждания на слушатели. В събота е за гаражна разпродажба. „Имам мотокултиватор, Елън, почти нов, но не мога да изплатя вноските и ще приема всяко предложение над петдесет кинта.“ Такива неща. В неделя е за политика. Хората се обаждат да критикуват Ръш Лимбо9 или да говорят, че Глен Бек10 трябва да се кандидатира за президент. Познавам гласовете. Ако сте приятел на Хари от дните на Площадката, трябва да сте на шейсет и няколко години, но не сте. Струва ми се, че не сте на повече от трийсет и пет.
Господи, право в десетката.
— Непрекъснато ми казват, че гласът ми звучи младежки. Обзалагам се, че го казват и на вас.
— Добър опит — монотонно изрече тя и изведнъж гласът ѝ прозвуча като на възрастна жена. — Упражнявам се от години, за да звучи младежки. А вие?
Не можах да измисля отговор и затова замълчах.
— Освен това никой не се обажда да търси приятеля си от началното училище след петдесет години.
Може би трябва да затворя. Научих онова, за което се обадих, и дори повече. Ще затворя — помислих си, но продължих да държа телефона долепен до ухото си. Не бях сигурен дали ще го пусна дори ако видех, че завесите в хола ми са се запалили.
— Вие ли сте онзи човек? — със задавен глас попита Елън.
— Не знам за кого…
— Онази нощ там имаше още някой. Хари и аз го видяхме. Вие ли сте?
— Коя нощ? — едва измънках, защото устните ми се бяха вцепенили. Имах чувството, че някой е сложил маска на лицето ми. Подплатена със сняг.
— Хари каза, че е бил неговият ангел-пазител. Мисля, че сте вие. Къде бяхте? — Сега тя започна да говори неясно, защото се разплака.
— Госпожо… Елън… не разбирам…
— Закарах Хари на летището, след като получи заповед и отпускът му свърши. Заминаваше за Виетнам и му казах да си пази задника, а той отвърна: „Не се тревожи, сестро. Имам ангел-пазител, който се грижи за мен, забрави ли?“ Затова, къде бяхте на шести февруари 1968 година, господин Ангел? Къде бяхте, когато брат ми загина в битката при Ке Сан? Къде беше тогава, копеле?
Тя добави още нещо, но не разбрах какво. Вече ридаеше неудържимо. Затворих телефона. Отидох в банята. Влязох във ваната, дръпнах завесата, подпрях главата си на коленете и се загледах в гумената постелка на жълти маргаритки. И после изкрещях. Веднъж. Два пъти. Три пъти. И най-лошото беше, че не само исках Ал да не ми беше казвал за проклетата заешка дупка, а го проклинах да умре.
Изпитах лошо предчувствие, когато спрях на алеята и видях, че къщата е тъмна. Чувството се засили, когато натиснах дръжката на вратата и открих, че е отключена.
— Ал?
Никой не отговори.
Намерих електрическия ключ и го щракнах. Холът беше идеално подреден като стаи, които се почистват редовно, но вече не се използват много. На стените имаше фотографии в рамки. Не познавах хората на тях — вероятно роднини на Ал, но познах съпружеската двойка на едната над дивана — Джон и Жаклин Кенеди. Бяха на морски бряг — може би Хианис Порт — и се бяха прегърнали. Във въздуха се носеше мирис на ароматизатор „Глейд“, който не прикриваше напълно миризмата на болнична стая, разнасяща се някъде в къщата. „Темптейшънс“ пееха „Моето момиче“. Слънчева светлина в облачен ден и така нататък.
— Ал? Тук ли си?
Къде да е другаде? В „Студио 9“ в Портланд да танцува диско и да сваля колежанки? Знаех, че съм си пожелал нещо, а понякога желанията се сбъдват.
Потърсих електрическите ключове в кухнята, намерих ги и облях стаята в достатъчно светлина, за да направя операция на апендикс. На масата имаше пластмасова кутия с лекарства с хапчета за една седмица. Повечето такива кутийки с отделения са малки и се побират в джоб или чантичка, но тази беше грамадна като енциклопедия. До нея на лист от тефтерче беше надраскано: „Ако забравиш таблетките в осем часа, ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!! Дорис.“
10
Американски радио– и телевизионен водещ, писател, предприемач и политически коментатор. — Б.пр.