На вратата се почука и Ингерсол изстена:
— Кой е пък сега?
— Ja? — каза Хайнц.
— Аз съм, Фридрих. Съжалявам, че ви безпокоя, но е важно.
— Влез, влез — каза нетърпеливо Ингерсол.
Фридрих Крайслер бе висок стегнат мъж, в средата на трийсетте, бонвиван. Обличаше се по последната мода, меката му шапка бе наперено килната на една страна, винаги беше с монокъл и бастун. Той бе посредник и именно артистът го бе направил богат човек в банкрутирала Германия, където такъв подвиг бе почти невъзможен. Само още един човек освен Хайнц знаеше истината за Ингерсол и този човек бе Крайслер. Но пък именно Крайслер бе дал идеята за филмовата звезда, която никой не познава, и пак той го бе придружил на първите снимачни проби, когато Ингерсол бе удивил студиото, пристигайки преоблечен като героя — според собственото си демонично въображение.
И пак Крайслер бе този, който уговаряше всички договори и който боравеше с всички търговски сделки на Ингерсол.
За всички други приятели и съседи Ингерсол бе Ханс Волф, саможив берлински бизнесмен, който често пребиваваше със седмици в чужбина.
— Е, как върви? — попита Крайслер.
Хайнц извъртя очи, сякаш казваше: „Не питай“.
— Имам нужда от почивка — каза Ингерсол.
— Три месеца. Няма да започнем „Das Mitternchtige Tier“1 до пролетта.
— Толкова ще ми трябва само да създам героя. Аз съм играл веднъж върколак, този трябва да е различен.
— O, ще идеш на ски в Австрия за месец и ще мислиш за тези неща нощем край огъня.
— Лесно ти е на тебе…
— Аз… всъщност имаш посетител — каза Крайслер внимателно.
Ингерсол остро вдигна поглед и процеди:
— Не приемам посетители по време на снимки. Знаеш го много добре.
— Мисля, че този път ще направиш изключение.
— Никакви изключения.
Крайслер извади от джоба си едно писмо, подаде му го и каза:
— Чака отвън.
Ингерсол обърна писмото, погледна официалния восъчен печат на гърба, раздразнено отвори плика и зачете:
„Хер Ингерсол,
С настоящето писмо Ви препоръчвам д-р Вилхелм Фирхаус от личния ми персонал. Ще Ви бъда задължен, ако му отделите малко от времето си по въпроси от голямо значение и за двама ни. А.Хитлер.“
2.
Когато Фирхаус влезе в съблекалнята, Ингересол за момент се стъписа — тялото на посетителя можеше да служи за модел на неговия герой. Фирхаус бе гърбав, с изкривено ляво рамо, частично прикрито с наметалото му, но държеше главата си изправена, вместо на една страна, и стоеше изпънат, та физическата му деформация да личи възможно по-малко. Дебелите очила правеха острите му, наблюдателни сини очи да изглеждат по-големи. Косата му бе гладко подстригана и къса, но не както би могло да се очаква от човек на висок пост в нацистката йерархия. Ако не се броеше куцането и дебелите очила, Фирхаус можеше да мине за хубав, тъй като чертите му бяха изваяни и перфектни, а челюстта му — яка и твърда. Всичко около Фирхаус излъчваше сила освен физическия недъг, получен по рождение — една зловеща шега, която той успяваше да скрие със самонадеяност и самочувствие. Здрависването му бе твърдо и предпазливо, а усмивката — топла и искрена.
— Моля да простите това безпокойство — извини се той. — Но ме уведомиха, че човек трудно може да се срещне с вас в края на деня. Хер Крайслер мисли, че това е най-доброто време за разговор.
— Разбира се, разбира се — каза Ингерсол.
Хайнц му донесе поднос със салата и чаша чай и Ингерсол го сложи в скута си.
— Ще обядвате ли с мен?
— Nein, nein — каза Фирхаус и махна с ръка. — Danke. Закусих късно. Но моля, продължавайте, знам, че времето ви е ограничено.
Ингерсол кимна и разрови салатата с вилицата, без да спира да гледа Фирхаус със сивите си очи.
— И така, хер доктор, защо изведнъж съм станал толкова важен за вас и фюрера?
— Много просто — каза Фирхаус. — Нашият фюрер е голям ваш почитател, Herr Schauspieler2. Гледал е всичките ви филми. Заедно с приятели той ще се оттегли на почивка в Бергхоф, просто малко непринудени разговори и ски, ако ранният сняг е добър. И ще се радва да го придружите.
Ингерсол беше изненадан, дори въодушевен от поканата. Въпреки че всякак се опитваше да остане спокоен, сърцето му биеше от вълнение — току-що бе поканен на най-дискретния прием на лидерите в къщата, позната като Орловото гнездо, високо в Баварските Алпи над Берхтесгаден.
Хитлер искаше да се срещне с него.
— Разбрах, че ще завършите „Der Nacht Hund“ до десет дни — бързо продължи Фирхаус. — Така че ще ви бъде удобно. Фюрерът няма да замине преди втората седмица на февруари. Според личния му план ще отидете от Берлин в Мюнхен и неговата кола ще ви вземе оттам. Уверявам ви, ще прекарате чудесно.