— Да. — Пригладих полата на роклята и се замислих колко хубава изглеждаше. Запитах се дали Дмитрий я бе харесал. Той не беше казал нищо специално, но пък не спираше да повтаря колко съм красива. — Не мислех, че пак ще дойдеш.
— Аз също.
Погледнах го. Не се държеше както обикновено.
— Да не би отново да се опитваш да разбереш къде съм?
— Не, дори не ме интересува. — Въздъхна. — Единственото, за което ме е грижа, е, че не си тук. Трябва да се върнеш, Роуз.
Подскочих, седнах на перилото на верандата и скръстих ръце.
— Ейдриън, не съм готова за нищо романт…
— Не заради мен! — възкликна той. — Заради нея. Трябва да се върнеш заради Лиса. Затова съм тук.
— Лиса…
Будната част от мен бе пълна с ендорфини и блажената им омая се пренесе и в съня ми. Опитах се да си спомня защо трябва да се тревожа за Лиса.
Ейдриън направи една крачка напред и се вгледа внимателно в мен.
— Да. Сещаш ли се? Лиса, най-добрата ти приятелка? Тази, с която си свързана и се закле да защитаваш?
Залюлях краката си напред-назад.
— Никога никакви клетви не съм давала.
— Какво, по дяволите, ти става?
Раздразненият му тон никак не ми се понрави. Помрачаваше доброто ми настроение.
— А на теб какво ти става?
— Не приличаш на себе си. Аурата ти… — Той се намръщи, неспособен да продължи.
Засмях се.
— О, да. Знаех си, че това ще последва. Магическата, мистична аура. Чакай да позная. Черна е, нали?
— Не… тя… — Той продължи да се взира изпитателно в мен още няколко секунди. — Едва я различавам. Сякаш е разлята наоколо. Какво става, Роуз? Какво става в света на будните?
— Нищо не става. Нищо, освен че за пръв път в живота си съм щастлива. Защо изведнъж започна да се държиш толкова странно? Някога беше забавен. А сега, когато за пръв път ми е толкова готино, ти си отегчителен и странен.
Той коленичи пред мен със сериозно лице.
— Нещо с теб не е наред. Не разбирам какво…
— Казах ти, добре съм. Защо продължаваш да идваш и да съсипваш всичко? — Истината е, че преди известно време отчаяно исках той да дойде, но сега… е, това не беше толкова важно. Прекарвах си страхотно с Дмитрий тук, само ако можех да разреша някои неприятни проблеми.
— Казах ти, не съм дошъл заради теб. Тук съм заради Лиса. — Погледна ме с широко отворени, напрегнати очи. — Роуз, моля те да се върнеш у дома. Лиса се нуждае от теб. Не зная какво не е наред, нито как да й помогна. Никой друг не знае. Мисля… мисля, че само ти можеш. Може би това, че сте разделени, я наранява. Може би тъкмо това не е наред и с теб в момента и заради това се държиш толкова странно. Ела си у дома. Моля те. Ние ще излекуваме и двете ви. Заедно ще се справим с това. Тя се държи толкова откачено. Неразумна е и не я е грижа за нищо.
Поклатих глава.
— Това, че съм далеч, не означава, че нещо с мен не е наред. Вероятно и с нея е така. Ако наистина се тревожи за духа, би трябвало отново да започне да взема лекарствата си.
— Тя не е разтревожена, в това е проблемът. По дяволите. — Той се изправи и закрачи. — Какво не ви е наред и на двете? Защо никоя от вас не разбира, че става нещо лошо?
— А може би с нас всичко е наред — отвърнах. — Може би ти просто си въобразяваш разни неща.
Ейдриън се извърна към мен и отново ме огледа изпитателно.
— Не. Не си въобразявам.
Това никак не ми хареса — нито тонът, нито изражението, нито думите му. Зарадвах се да го видя, но сега ме беше яд на него, че развали доброто ми настроение. Не исках да мисля за нищо от това. Изискваше твърде много усилия.
— Виж — заговорих аз, — много се зарадвах да те видя тази вечер, но вече не, не и ако ще продължаваш да ме упрекваш и да настояваш за разни неща.
— Не правя това. — Гласът му беше нежен, гневът бе изчезнал. — Най-малко желая да си нещастна. Загрижен съм за теб. Загрижен съм и за Лиса. Искам да сте щастливи и да живеете живота си както желаете… но не и когато и двете сте се запътили към самоунищожението си.
Стори ми се, че в думите му почти имаше смисъл. Звучаха толкова разумно и искрено. Поклатих глава.
— Не се бъркай в това. Аз съм там, където искам да бъда и няма да се върна. Лиса отговаря за себе си. — Скочих от перилото. Светът около мен малко се завъртя и аз се препънах. Ейдриън улови ръката ми, но аз я издърпах. — Добре съм.