Фудо Мьоо49! Оиши едва потисна възклицанието си, когато разпозна образа на Непоколебимия пазител — будисткото божество, което изгаряше всички пречки пред живите същества по пътя им към просветлението.
Тогава осъзна, че това трябва да е било и може би още беше скрито светилище на ямабуши — монаси аскети, които съчетаваха преклонението пред свещения дух на Буда със старите японски шинтоистки традиции и за които непреклонният Фудо Мьоо бе особено значим.
Но това изображение на Фудо не приличаше на никое друго, което беше виждал. Вместо обичайния ореол от пламъци, който обгръщаше тялото му, тази фигура имаше криле. Те не бяха част от първоначалната отливка на статуята, бяха добавени по-късно и бяха изработени от някакъв непознат материал, тънък като паяжина, а нишките бяха тъй изкусно преплетени, че им придаваха прозрачност като на крилете на водно конче, въпреки че формата им наподобяваше по-скоро криле на птица.
Той виждаше ясно ажурните им плетеници, тъй като те сияеха зловещо, осветени от стотици дребни червени пламъчета. Оиши не беше сигурен дали очите му виждаха стотици малки свещички в прозрачни купи, или това бяха някакъв непознат вид светулки, накацали по крилете на божеството. Ефектът бе толкова поразителен, че светлинките наистина изглеждаха като частици от пречистващия пламък на Фудо.
Може би това бяха просто ямабуши, които напяваха молитви, а не демони. Ямабушите винаги обикаляха из планините сами или на малки групи, като вярваха, че там се съдържаше най-силната земна чи. Те водеха строг и дисциплиниран начин на живот, подчинен на молитви и непрекъснато обучение по бойни изкуства, като за тях се твърдеше, че могат да проявяват невероятна сила и че знаят тайните на чудотворното изцеление.
Разказваше се още, че преди много време те убедили злите тенгу да приемат техните убеждения и така духовете се преобразили духовно и физически, докато се превърнали в защитници на изоставени храмове — като този тук.
Той погледна отново към монасите, които продължаваха да седят и да напяват молитви, сякаш не забелязваха неговото присъствие и дори това на Кай. Този път ги видя по-ясно, тъй като очите му бяха привикнали, и внезапно осъзна, че това, което първоначално бе взел за хора, беше всъщност нещо далеч по-странно, също както статуята на Фудо с криле.
Отдалеч почти можеха да минат за монаси ямабуши, на външен вид измамно приличаха на хора, живели дълги години на пост и молитви — измършавели до неузнаваемост и въпреки това стряскащо силни на вид, сякаш под съсухрената им кожа имаше само мускули и кости. Но…
Оиши пристъпи напред, за да огледа по-добре монасите, и внезапно приликата им с човешки същества изчезна напълно. Лицата им, изсъхнали като маски в резултат на същото самоизтезание, което бе променило и телата им, приличаха по-скоро на лицата на хищни птици. Това бяха тенгу. Монаси тенгу.
Пред всяка от медитиращите фигури проблясваше по една катана, изправена на върха си в идеален баланс.
Йокай от приказките и легендите, които бяха обучавали героите да се бият като демони, бяха истински и бяха същите същества, които бяха обучили Кай, точно както твърдеше той.
Сигурно беше вярно и това, че тенгу бяха възприели ученията на будизма и японските богове от ямабуши и бяха еволюирали чрез тяхното общение със същата духовна енергия, която търсеха и хората. Те се бяха превърнали в посветени монаси воини на отвъдното царство, защитавайки и почитайки храмове, изоставени на произвола на природните стихии.
Мелезът все още стоеше неподвижен до него и наблюдаваше молещите се монаси, но по лицето му не се забелязваше нито следа от страхопочитание. В очите му Оиши видя само сянката на спомените от детството му, а не фрагменти от мит или легенда.
— Изчакай тук — каза Кай.
— Къде отиваш? — попита Оиши, притеснен.
— Да засвидетелствам уважението си към предишния ми господар — отвърна Кай и погледна встрани от спътника си към далечния край на пещерата, където зад статуята на крилатия Фудо се спотайваха още сенки.
Оиши проследи погледа на мелеза и очите му отново се спряха върху монасите и проблясващите мечове, балансирани върху върховете си по невъзможен начин пред всеки от тях. Кай му беше казал истината за всичко.
49
Будистко божество пазител, което носи меч в едната ръка (за да унищожава противниците на будистката доктрина) и въже в другата ръка (за да спасява свещените същества от бездната на заблудата или от будисткия ад). Затова то олицетворява двойния будистки идеал на мъдростта (мечът) и състраданието (въжето). — Б.пр.