Едрият мъж извади новия си меч от ножницата му и Кай му хвърли един поглед отстрани, като не забеляза нищо по-заплашително от любопитството на лицето му.
— Какво им е толкова специалното на тези мечове? — попита го Башо. — Какво могат да правят?
Кай потисна първоначалното си желание да даде очевидния отговор или въобще да не отговори. Въпреки грубоватото пристигане и въпросите на ронина, внезапно си даде сметка, че той не е дошъл при него, за да се заяжда, и че полагаше усилия да общува с него. Изненадан, Кай кимна към меча и каза:
— Зависи кой го ползва.
— Без гатанки — отвърна Башо.
Кай беше чувал, че на младини здравенякът е бил монах. Чудеше се дали това, че не си падаше особено по дзен коаните50 бе накарало Башо да напусне манастира, или заради поведението му не е бил помолен да си намери друго занимание.
Кай сви рамене и продължи напред.
— Ако го държи страхливец, ще го усеща много тежък в ръката си и няма да може да го вдигне — отвърна му той.
Башо повдигна учудено вежди и продължи да върви редом с Кай, поглеждайки с интерес към меча си.
— На безразсъдния пък ще се стори твърде лек. Той ще го завърти, но никога няма да нанесе точен удар с него — продължи Кай.
Башо погледна през рамо, сякаш думите му бяха напомнили за приятеля му Ясуно. Но той просто обърна глава отново и се ухили.
— А какво става с висок, силен и безстрашен човек като мен?
Кай извади собствения си меч и го вдигна.
— Сече — каза той и замахна към туфа бамбукови стъбла, всяко от които бе дебело десет сантиметра. Башо го изгледа с изумление, когато острието преряза бамбука толкова лесно, сякаш разсече коприна.
Все още ухилен, едрият мъж замахна със своя меч с увереността на опитен боец по бойни изкуства и се засмя доволен като дете, когато преряза още няколко бамбукови стъбла със същата лекота, каквато бе показал мелезът.
Кай също се разсмя, неочаквано и за самия него, а смехът му бе успокояващ и освобождаващ — успокояващ, защото виждаше, че не бе рискувал всичко, за да спечели за тези мъже мечове, които те нямаше да могат да използват, и защото поне за един от тях имаше значение какво влага в думата „мелез“ — от неговата уста тя звучеше така, сякаш не бе нищо повече от прякор, който Кай си е спечелил, точно както и Башо се беше сдобил със своя. Спомни си отново това, което бе осъзнал при двубоя си с господаря на тенгу — имената и титлите нямаха никакво значение, защото те никога не можеха да опишат това, което човек наистина представляваше.
„Спечелих си го“ — помисли си Кай и си спомни за тълпите на Острова на холандците, крещящи „Мелез! Мелез!“, за изражението по лицата на ронините, когато сам бе повалил всичките хора на Кира в Уетсу, дори за публиката в замъка Ако, докато се биеше срещу състезателя на Кира, облечен в броня, носеща фамилния герб на рода Асано.
Където и да отидеше, винаги щеше да бъде различен, да бъде гайджин, аутсайдер. Нямаше как да избяга от истината. Беше роден с тази кръв във вените си, бореща се сама със себе си, беше отгледан от тенгу, биеше се като демон, а не като обикновен човек…
Но беше роден воин, също както и всеки от мъжете около него, в чиито вени течеше самурайска кръв. Защото той беше мелез. Казано беше, че във всяка тъмнина има по зрънце светлина, а във всяка светлина има по зрънце тъмнина — по този начин вселената непрекъснато възстановяваше равновесието си.
Мелез. Усмихна се на Башо, който прибра меча си, и едрият ронин продължи да върви до него, опитвайки се да поддържа разговор. Кай погледна назад само веднъж и забеляза объркания поглед на Ясуно, който гледаше как Башо си говори и се смее с човека, когото сега мразеше повече от всякога.
Исогай се подпря с лакът върху очуканата маса в бордея, който работеше и като евтин хан, преструвайки се, че сакето, което беше изпил, го е ударило в главата много повече, отколкото беше в действителност. Евтиното саке в евтиния хан беше ужасно, така че не му беше никак трудно да отпива от него на съвсем малки глътки. Фактът, че беше тук по поръчение на водача им, бе също толкова невероятен, колкото и това, че се беше наложило да дойде тук сам. Обикновено, когато излизаше да се забавлява, предпочиташе да е в компанията на добри приятели, а в момента всичките му приятели бяха на много дни път от него.
50
Притча, диалог, въпрос или изказване, които се използват при практикуването на дзен, за да провокират „велик размисъл“ и да проверят напредъка на ученика в практикуването на дзен философията (яп.). — Б.пр.