Друг самурай — неизменно високомерният Ясуно — който яздеше редом с Оиши, кимна почтително на господаря Асано. Той беше почти на възрастта на Оиши, но досега животът не го беше научил на нищо, или поне на нещо, което Кай да намери достойно за възхищение. Той посочи към горния край на склона, игнорирайки както обикновено знака, даден от Кай.
— Господарю, мисля, че звярът се е изкатерил на по-нагоре.
Вятърът донесе думите му до мястото, където чакаше Кай, и той стисна устни, когато ги чу. Но господарят Асано само погледна на по-нагоре по планинския склон, където дърветата и храстите под тях бяха още по-непроходими, и поклати отрицателно глава.
— Попитай Кай — Ясуно видимо настръхна, но само покорно се поклони отново, преди да насочи коня си към Кай. — Иди с него, Оиши! — добави господарят.
Оиши кимна и последва Ясуно; той винаги незабавно се подчиняваше на господаря си, но все още се приближаваше до Кай почти толкова неохотно, колкото и Ясуно. Докато ги чакаше, Кай сведе поглед към земята, за да овладее емоциите си, докато не е сигурен, че лицето му е напълно спокойно.
Той се изправи на крака, за да ги посрещне, когато те спряха конете си пред него. Все още го затрудняваше фактът, че се налага да поглежда нагоре към тях, докато те го гледаха от височината на седлата си като две надменни божества, въоръжени с копия, лъкове и мечове. Независимо от това, той ги гледа втренчено известно време, преди покорно да сведе очи.
Кай им подаде кичур окървавена животинска козина, така заплетена със стръкове от неестествена растителност и мъх, че даже след като бе почистил пръстта от нея, отначало си бе помислил, че е сбъркал.
Двамата мъже погледнаха козината, а след това него. По израженията им си личеше, че не са сигурни къде свършва ръката му и къде започва намереното доказателство.
— Нещо не е наред с това създание — каза той накрая, кимайки от това, което държеше, към гористия склон над тях, където дори неговият остър поглед не можеше да проникне в стената от зеленина. — То е там, на върха, но пак ще слезе да ловува. Би било по-безопасно да заложим капан и да го чакаме тук.
Ясуно пренебрегна с презрително сумтене думите на Кай, дългогодишния му опит, безпогрешните му инстинкти, както и самото му съществуване.
— Ако чакаме, то ще се измъкне! — той тръсна глава като нетърпелив кон. — Преследваме този звяр от дни — каза така, сякаш Кай не ги беше водил пеша през цялото време. — Трябва да го убием сега, преди да е нанесъл повече щети!
Кай погледна към Оиши. Откри, че самураят го гледа със същото съмнение, което се бе изписало на лицето му, когато се срещнаха за първи път преди много години. След толкова дълго време Кай реши, че надеждата, че между тях може да се стигне до някакво разбирателство, отдавна не съществува, ако изобщо някога бе съществувала.
Обаче Оиши се взря отново в окървавения кичур козина със заплетените в него стръкове неестествена растителност, като се намръщи, но поне изглеждаше, че го изучава внимателно. После вдигна очи и Кай предупредително поклати глава. Оиши обърна коня си, без да каже и дума, и се отправи с Ясуно към мястото, където чакаше господарят Асано.
Кай наблюдаваше примирено, докато Оиши и Ясуно докладваха на господаря, като умишлено бяха снишили гласове, за да му попречат да чуе думите им. Но той вече знаеше какво ще каже Ясуно.
И Оиши — въпреки тактическата подготовка и уменията да борави с оръжие, които притежаваше, въпреки ловния си опит и дори отговорността, която носеше за безопасността на господаря си — подкрепи Ясуно. Той пренебрегна предупреждението на Кай, воден от чиста злоба… или още по-лошо — от жаждата за приключения на още неизцапан с кръв воин.
— Той е там горе, тоно. Трябва да продължим да го преследваме, докато още имаме възможност.
Бака!… Кай стисна челюсти, за да не изкрещи в знак на протест, на какъвто нямаше право. Идиоти. Той бе живял на ръба на острието толкова дълго време, но ако се опиташе да предупреди онези глупаци към какво наистина се стремяха, към какво водеха господаря си, Ясуно само щеше да извади своята още неизползвана катана16 и да го убие на място заради дързостта да критикува тяхната преценка.