Самураят имаше законното право да съсече всеки човек от по-нисше съсловие, който го обиди по някаква причина или изобщо без причина. Кай знаеше, че ако не беше под закрилата на господаря Асано, един от неговите самураи отдавна щеше да е изпробвал острието на меча си върху мелеза от кучкарника, отсичайки крайниците или главата му.
Нямаше смисъл да се опитва, нямаше смисъл да умира без причина. Господарят Асано никога нямаше да се вслуша в нито една негова дума, дори и това да костваше живота на всички тях.
Асано кимна и пришпори коня си напред, повеждайки дружината нагоре по хълма. Докато минаваше край Кай, господарят го погледна с признателна усмивка. Кай му отвърна с поклон, прикривайки мрачното си изражение. Той отново вдигна очи, докато минаваха другите ездачи. Никой от тях дори не погледна към него.
Когато отминаха, Кай захвърли с отвращение кичура животинска козина. Той се насили да каже една молитва за тяхната безопасност, дори и само заради господаря Асано, а не проклятието, което би изрекъл по адрес на васалите, чиято жажда да пролеят кръв можеше просто да доведе до злощастен инцидент, в който техният даймио да бъде осакатен или даже убит.
Защото съществото, което преследваха дни наред, не беше обикновен звяр, не беше дори нещо толкова страховито като мечка или вълци през зимата. Това беше цилин17. Кай никога не бе виждал цилин, а беше виждал повече странни неща, отколкото някой в замъка Ако можеше да си представи.
Беше виждал рисунки, направени от хора, които твърдяха, че са виждали цилин, но очевидно това не беше вярно. Изображенията бяха толкова нелепи, колкото и уродливи. Но също така бе чувал истината за цилин от онези, които го бяха виждали. Техните разкази вдъхваха страхопочитание и ужас, още повече че бяха верни.
Цилин рядко бяха виждани от хората или от някое друго създание, дори във високите долини на най-отдалечените планини — тяхното обичайно обиталище и светилище, въпреки че имаха огромни размери. Те бяха срамежливи самотни същества, които ядяха само растителност. Бяха му казали, че цилин се придвижват от едно място на друго с безкрайно търпение, скитат по планинските склонове, размишлявайки върху отвлеченото и непознаваемото, често се движат толкова бавно, че обрастват с пълзящи растения и клони, докато не станат напълно невидими за човешките очи.
Но в привидната способност на цилин да изчезват от погледа имаше нещо повече от естественото сливане с природата. Хората не бяха единствените същества на този свят, които зорко следяха за прояви на злина у другите хора. И подобно на много същества от девствените гори и обвитите с облаци високи планини, цилин водеха странно съществуване, проявяващо се отчасти в този свят и отчасти в света на духовете. Съществата, които хората наричаха йокай — демони, просто бяха по-мощни манипулатори на чи енергията, която изпълваше цялата вселена и пронизваше всички живи и неживи неща.
„Защо камъните притежават чи?“ Той внезапно си спомни въпроса, който му бяха задали, когато беше момче. Още носеше белезите от това, че не успя да отгатне отговора. Но през годините търпението и издръжливостта го бяха запазили жив, а на камъните им беше нужно повече търпение и издръжливост, отколкото на повечето неща в природата. Сега вече разбираше как всички използват чи енергията по свой начин — както хората я използваха, за да се движат, независимо дали го осъзнаваха или не, по същия начин камъните я използваха, за да стоят неподвижни.
Имаше дни в собствения му живот — особено редките дни, когато зърваше Мика и тя го поглеждаше все още с копнеж в очите — когато изпитваше чувството, че малко по малко се превръща повече в камък, отколкото в човек.
Но колкото повече си даваше сметка за собствените си недостатъци като човешко същество, толкова повече осъзнаваше колко оскъдни са човешките сетива в сравнение със способностите на йокай, чието осъзнаване на чи енергията им позволяваше съзнателно да черпят от нея, за да извършват действия, които хората наричаха невъзможни, свръхестествени, демонични.
Хората считаха за „зло“ всички йокай — термин, който обхващаше много неща, които наистина можеха да бъдат зли и много повече — които просто бяха неразбираеми.
17
Митично същество, изобразявано като една трета дракон, една трета лъв и една трета елен. — Б.пр.