Запита се как ли един мъж, който е прекарвал целия си живот да убива други мъже, само за да остане жив, е имал време, камо ли склонност, да работи за самоусъвършенстването си като човешко същество, като се опитва да постигне добродетелите на Бушидо — самурайския кодекс за етично и морално поведение. Даже в мирно време…
Нежеланият спомен за Ясуно и Кай — и истината за това кой от тях в действителност бе убил цилин — отново изплува в ума му, както се бе случило многократно по пътя към дома.
Противоречиви чувства задърпаха оръфаните краища на вярата му в честта и справедливостта. Ясуно си бе приписал заслугата. Беше излъгал просто като бе премълчал истината, че мелезът, а не той е убил цилин. Оиши разбираше какъв съкрушителен удар е понесла гордостта му… но това не оправдаваше лъжата.
Трябваше ли да се изправи срещу Ясуно заради това? Той не искаше да загуби един от най-добрите си мъже, като Ясуно извърши сепуку от срам, или също толкова лошо — като го направи свой враг и предизвика конфликт сред мъжете, на които разчиташе, ако Ясуно откажеше да признае истината.
Каза си, че времето, когато един мелез е можел да стане равнопоставен на Ясуно просто чрез признанието на неговата смелост от господаря Асано, бе отминало преди сто години. Освен това, мелезът дори не бе протестирал — дали си бе замълчал, защото се е страхувал, че Ясуно ще го убие, или просто защото е осъзнал, че е безсмислено, нямаше никакво значение.
Ясуно си бе приписал заслугата. Това бе страхлива и подла постъпка, нещо, което един самурай никога не трябваше да допуска да остане, без да бъде потърсена сметка на извършителя… или да позволи да бъде потулено. „Но щом нито Ясуно, нито мелезът пожелаха да кажат истината…“
Оиши поклати глава, дори не беше си дал сметка, че е направил крачка назад, докато Рику не го хвана за ръката, смятайки, че му се вие свят.
Сега родословието имаше по-голямо значение от проливането на кръв, сега всичко бе различно. А и никой не бе съвършен, пък и каква ли нужда имаха те от богове или кодекси за поведение?
Очите на Оиши се плъзнаха по красиво нарисуваните пана по стените, потъмнелите от времето дървени греди на къщата, които познаваше като пръстите на ръката си, защото бе израснал точно на това място — в сянката на главната кула на замъка Ако, зад сигурните стени на неговия вътрешен двор. В ума му нахлуха спомени за младежките му години, за родителите и предците му и заличиха току-що отминалите дни.
Той си помисли за това как и синът му бе израснал тук, заобиколен от традициите. Как той и Рику бяха научили Чикара на нещата, които един ден трябваше да знае, за да поеме своите задължения като наследствен кару, както мъжете от фамилията му бяха правили поколения наред, много преди Токугава Иеясу да основе династията, която сега управляваше Япония.
Пое си дълбоко дъх. Беше си у дома. Сега единствено това имаше значение.
Докато Рику свали последната част от бронята му, освобождавайки го търпеливо и с любов от товара на дълга му, който най-сетне бе приключил, поне за днес, той почувства, че му олекна не само на тялото, но и на духа. Беше неизразимо щастлив, че е женен мъж със семейство, при което може да се прибере, много по-щастлив, отколкото бе очаквал, че ще бъде, когато беше млад.
Бракът му с Рику бе уреден от баща му с одобрението на господаря Асано — не се различаваше от повечето бракове в рамките на тяхната класа, където на първо място се вземаше под внимание рангът, репутацията и укрепването на политически съюзи чрез прибавянето на роднински връзки. Често, както бе и в неговия случай, основните участници дори не се познаваха.
Но те бяха благословени от боговете — или от мъдростта на по-възрастните — със съвместими характери, и то до такава степен, че той очакваше да остарее с нея… с топлото й тяло до неговото през нощта, с усмивката, с която тя винаги го посрещаше у дома.
Той се усмихна на Рику, като протегна ръце и сви извинително рамене, после за миг отмести поглед от нея, като чу тракане от удари с бокен20 отвън на двора, където Чикара водеше тренировъчен дуел с друго момче — с младеж, поправи се сам Оиши — използвайки дървени мечове.
20
Изработен от твърдо дърво меч, използван за тренировки в японските бойни изкуства. — Б.пр.