На светлината на фенерите домът на Кай изглеждаше като нещо, което просто е пуснало корени тук, израствайки от самата земя. Ала над входната врата бяха закачени десетки будистки молитвени ленти — някои избелели, а други все още яркочервени, покрити със златни канджи23 — цветовете на Ако — и пърхаха от лекия вечерен бриз.
— Уаби-саби24! — възкликна тихо в почуда една от придворните й и дъхът на Мика секна.
— Да — прошепна тя.
Уаби-саби: Нещо толкова неочаквано красиво със своите несъответстващи и случайни елементи, че човек се удивлява, като го види с душата си:
Красотата е уникална и родена от случайността…
… човек трябва да намери радост в нея, докато има очи да гледа…
… защото красотата, като самия живот, е мимолетна…
… и радостта ще отлети като цветчета на сакура25…
Думите на философите и светците отекнаха в мислите й. Като примигна, Мика се запита за какво ли се моли Кай и дали някога тя ще узнае това.
Тя направи знак на придворните си да останат по местата си — вече ги бе предупредила да пазят тишина, докато чакат.
Да помолиш, е мимолетен срам, да не помолиш — вечен. Прехапвайки устни като дете, тя сложи ръка на вратата на Кай.
3.
Кай коленичи на леглото си — останки от изоставена от пътник постелка, които едва му стигаха да се изтегне в цял ръст — където най-накрая се бе строполил този следобед, неспособен дори да се погрижи за раните си, докато не поспи.
Вероятно за негов късмет болката в гърба го бе събудила само след два-три часа, ако се съдеше по положението на слънцето. Даде си сметка, че ако беше спал по-дълго, навярно щеше да е прекалено схванат, за да може дори да се изправи.
Изяде шепата оризови питки, които групата носачи и фермери му бяха оставили, когато го бяха довели тук по негово настояване. Това поне му даде сили да донесе вода от потока и да запали огън в огнището.
Осланяйки се повече на придобития през годините опит, отколкото на някакво обмислено решение, той постави котел с вода да се стопли върху решетката от кости и еленови рога над огъня, а в това време подбра различни билки от малките снопчета лековити треви, които съхраняваше в кошница. Когато водата се загря достатъчно, той отсипа от нея, за да измие засъхналата кръв и мръсотията от ръцете и горната част на тялото си, докато с другата приготви отвара от билките, която се надяваше да бъде достатъчно целебна.
Сега, когато бе твърде късно да се направи нещо друго, призна пред себе си, че е постъпил глупаво да не отиде в замъка с другите ловци. Но истината за смъртта на цилин — и всичко, свързано с него — го измъчваше повече от раната на гърба му. Не беше отишъл в замъка и нямаше да отиде. Най-доброто, което можеше да направи, бе да бъде достатъчно умел, за да се справи сам, както винаги досега.
Най-после свали от огъня миризливата смес и изсипа в нея за дезинфекция по-голяма част от малката стомничка със саке. Запази остатъка от евтиното оризово вино като болкоуспокояващо и го изпи наведнъж, защото изобщо не харесваше вкуса му. Когато усети парещата течност в стомаха си, внимателно изхлузи ръце от ръкавите на кимоното си и се съблече до кръста, за да може да се добере до раните си.
Импровизираният тампон от мъх и глина, който бе използвал, за да спре кървенето на нанесената му от цилин рана, не бе издържал дълго, а от темпото, наложено от яздещите коне самураи, които бързаха да се приберат в Ако, едва имаше време да си поеме дъх, камо ли да се погрижи за раната по пътя.
До сутринта Кай толкова много бе изостанал и толкова често бе падал, че някои от селяните и носачите, въпреки че и самите те си имаха достатъчно проблеми, се бяха върнали да го вдигнат на крака и да му помогнат да продължи да върви. Тогава си бе дал сметка, че те ценяха повече следотърсаческите му умения и бяха много по-наясно колко сериозно е ранен, отколкото самураите, които яздеха напред, сякаш напълно забравили за него.
23
Китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с хирагана и катакана. — Б.пр.
24
Японски естетически мироглед, основаващ се на приемането на несъвършенството като изходна точка за търсенето на друга хармония. — Б.пр.