— Но когато толкова много е заложено на карта… — продължи Мика — когато шогунът и неговите васали ще гледат, важно е да се представим добре.
Доловил ясно съмнението в гласа й, той се извърна и я погледна. „Защо му казваше това така разтревожено?“ Внезапно осъзна, че този път няма нужда да й отговаря, нито да отговаря на собствения си въпрос. Той нямаше право да казва нищо… независимо какви последици можеше да има от това.
Пръстите на Мика докоснаха гърба му толкова внимателно, колкото и преди. Като свърши с почистването на раната, тя извади от ръкава на кимоното си ролка чист памучен бинт. После превърза Кай през гърдите и рамото, докато не покри най-лошите му рани.
Той усети, че тя завърза краищата на бинта и след това ръцете й най-сетне спряха да го докосват. Кай се изправи на крака и нахлузи отново ръкавите на кимоното си, безкрайно облекчен, че вече не е коленичил полугол пред нея.
— Благодаря — каза тихо и зачака, обърнат с гръб, тя да стане и да си тръгне.
Мика остана на мястото си сякаш цяла вечност; той долови копнежа й като песен без думи или мелодия, която накара истината за собствените му чувства да отекне в него толкова силно, че почти се задъха.
— Видях срам в очите на Ясуно, докато го хвалеха — каза тя най-накрая, сякаш не можа да се въздържи. Този път в думите й имаше предизвикателство.
Кай най-после се обърна да срещне погледа й. Очите й бяха изпълнени със съчувствие към него и възмущение срещу онези, които бяха откраднали неговата чест, а замалко и живота му… Тя знаеше. Сигурно бе разбрала, че подозренията й са верни, когато бе видяла раните му, въпреки че той нищо не й беше казал.
— Дори когато се опитваш да им помогнеш, те те мразят — каза Мика с треперещ глас. — Защо? — попитаха очите й, но не него, а боговете.
Същият този въпрос се бе спотайвал дълбоко в душата му толкова много години, че бе престанал да си го задава, защото нямаше рационален отговор. Той не беше по-смислен от въпроса: защо баща й бе видял достатъчно от човешкото в него, за да му даде шанс да води човешки живот, и въпреки това, понеже Кай не беше самурай по рождение, бе сложил край дори на едно невинно приятелство между две деца.
Господарят Асано му беше казал откровено какви ще бъдат последиците за Мика, а и за него, ако продължат да дружат, ако някога приятелството им прерасне в нещо повече. Той беше приел разочарованието на Кай, неговата мъка и протестите му с търпение — Кай го осъзна едва сега — достойно за Буда, за самурай и господар, говорещ с един мелез, с едно момче хинин.
Но също така господарят Асано го бе накарал да разбере какво означава да бъдеш човек, обаче не самурай. Да бъдеш човек и все пак да не си такъв.
— Самураите на вашия баща винаги са се отнасяли с мен както може да се очаква — той извърна очи, доловил в думите си примирението си, капитулацията си.
— И това ли е всичко, което очакваш? — попита Мика. Очите й още горяха от страст, но този път гледаха право в него, принуждавайки го да отвърне на погледа й. „Убил си цилин! — казваха те. — Ти, не Ясуно. Ти си този, който притежава самурайско сърце, самурайска чест. Ти заслужаваш похвалите и наградата… да носиш ястребово перо. Да носиш името. Да бъдеш моят любим… Защо не искаш…? — ръцете й трепереха. — Защо?“
— Това е всичко, което знам — Кай отново сведе очи, докато изговаряше думите на страхливец, отказвайки да се издигне до висотата на нейното предизвикателство.
Тъмните й блестящи очи засияха още повече от сълзите на разочарованието.
— Не трябва да е така, Кай.
Той се обърна рязко, неспособен да продължи да я гледа, тъй като собственото му разочарование бе твърде голямо, за да може да го понесе.
— Сама ли дойдохте? — попита, загледан в огъня.
— Отпращаш ли ме? — отвърна му Мика с въпрос, принуждавайки го да вземе решение, да го каже на глас… да я отпрати за нейно добро, защото тя никога нямаше да разбере.
Като жена самурай, за нея честта беше всичко и ако я пожертваше заради него, щеше да изгуби всичко. Ако се опитаха да останат тук или дори да се срещат тайно, самият Ако щеше да ги разкъса. Ако избягаха, нямаше място, където можеха да отидат, където възмездието нямаше да ги настигне. Връзката им беше забранена, освен това Мика бе дъщеря на даймио. Ако останеха заедно в Ако, мълвата щеше да стигне до бакуфу26 на шогуната и нейните агенти щяха да ги преследват до дупка.