„О, богове, цилин трябваше да го убие…“ Защото ако не беше само ранен, тя никога нямаше да дойде тук. На него нямаше да му се наложи да понесе болката на следващия момент, когато изрече на глас думите, които предпочиташе да умре, отколкото да ги каже и да продължи да живее.
Кай най-сетне я погледна.
— Това място не е за вас, господарке — каза; думите бяха празни като очите му.
Мика се втренчи в него, без да помръдне, зашеметена от болката. След това преднамерено бавно събра калните поли на коприненото си кимоно — като лунна светлина, отстъпваща пред мрака, и се изправи на крака. Тя тръгна към вратата на мизерната му колиба с мълчаливо достойнство.
— Лека нощ — каза, отваряйки вратата. После мина през нея и той видя фенерите на нейните придружителки да проблясват като светулки отвън, преди да я затвори след себе си.
Кай остана загледан в затворената врата на опустялата стая. Някаква клонка изпука в огнището зад него, като припламна ярко и във въздуха се разхвърча рояк искри. Те угаснаха като светулки, умиращи още докато излъчват светлината, с която отчаяно зоват своя партньор.
4.
Господарят Асано и неговата почетна стража начело с Оиши стояха наредени във външния двор на замъка Ако, за да посрещнат сякаш безкрайната процесия от даймио и техните свити, които влизаха през портите на замъка. Всички благородници бяха дошли по покана на шогуна или по покана на самия Асано, за да демонстрират приятелство и вярност, както и да почетат гостоприемството на Ако, където вишневите дървета бяха отрупани с прекрасни цветове.
Още свити вървяха по криволичещия път към замъка в безкраен поток от цветни знамена и флагове, докъдето погледът стигаше от наблюдателните кули и крепостните стени. Самият шогун не се очакваше да пристигне по-рано от залез-слънце; така че върволицата от гости можеше да продължи да се точи безспирно чак дотогава.
Мика бе изключително доволна, че освен за очаквания брой гости, които трябваше да бъдат нахранени и подслонени, се бе подготвила за още наполовина толкова, просто за да е сигурна, че нито един влиятелен господар или някой друг няма да остане гладен или на открито, за да бъде изпохапан от комарите през нощта.
Тя коленичи зад баща си заедно със своите придворни на възглавничките, наредени върху издигнатата платформа — достатъчно висока, за да могат да виждат и да бъдат виждани над шлемовете на мъжете, облечени в парадни доспехи, които стояха пред тях. Радваше се, че този път ще прекара деня, седейки върху възглавница, с феерични копринени дрехи, докато мъжете долу ще стоят и ще се покланят часове наред под жаркото слънце.
Гербът в червено и златно на рода Асано подхождаше на разнообразните цветове и десени, които бе избрала за своето кимоно и учикаке27 и за тези на своите придружителки. Беше си позволила да се наслади напълно на тази задача, защото изборът на тъканите и стила на декорация за кимоната бе събудило спомени за мигове от детството й, когато се обличаше в красивите разкошни дрехи на майка си.
Вътрешно бе доволна от резултата: всяка от тях носеше кимоно, изрисувано изкусно във възхитителните нюанси на различно цвете, което вдъхваше живот на прагматичните и безлични тонове, които преобладаваха във външния двор. Придворните дами бяха част от общия ефект, също като изобилието от цветя, които цъфтяха сега във вътрешния двор, като отличителните знаци на различните части на самурайската войска на Ако и въоръжените с аркебузи наемници, които я заобикаляха, с техните индивидуални флагове, знамена и вимпели, изработени изкусно във всевъзможни форми; всичко това преобразяваше мрачните стопански постройки близо до стражницата, придавайки на обстановката суров и все пак колоритен и приветлив вид като на пролетен фестивал.
Нейният баща дори бе поръчал нови доспехи за самураите и за себе си. Той изглеждаше прекрасно, даже шлемът му бе нов, по-изискан от шлема, принадлежал на неговия баща, който носеше обикновено.
Като си спомни колко уморен беше днес, тя се надяваше, че няма да забрави да посяда на походния стол, който му се полагаше като даймио — поне между изправянията, за да приветства с поклон всеки нов сановник, който пристигаше. Поглеждайки към него, установи, че изглежда напълно ободрен и по-горд, отколкото го бе виждала от много време насам.
Мика почувства, че сияе от споделена гордост, тъй като баща й бе удостоен с чест, каквато бе оказвана на малцина даймио, особено на господар, считан за тозама28, чиито предци бяха останали неутрални по време на последната междуособна битка, която бе спечелила титлата шогун на рода Токугава.
28
Буквално „външни васали“ — феодали, които са били опоненти на Токугава, за разлика от