Тя все още си спомняше как като се изправи на крака и рязко нареди на гувернантките си да дойдат с нея при даймио, госпожа Хару — единствената от тях, която не бе загубила дар слово — тихо попита Башо как е успял да предизвика такава промяна у нея.
Той се усмихна и поклати глава, сякаш това изобщо не бе негово дело.
— Като се смееш, прекарваш времето си с боговете — отвърна Башо.
След това той и Оиши си тръгнаха.
По-късно Оиши й каза, че Башо е прякор на монаха воин, че другите мъже са започнали да го наричат с името на известния поет, защото баща й отличил като най-хубави неговите стихове на конкурса, който бил проведен. Защо писането на поезия бе така високо ценено от самураите, си бе останало загадка за нея, докато не порасна достатъчно, за да прочете „Ръкописът на петте пръстена31“.
Мика рязко се върна към настоящето, като си спомни неговия автор — легендарния майстор на меча Миямото Мусаши, и си помисли за Кай. В сърцето й пламна негодувание срещу факта, че на него дори не му беше позволено да бъде тук днес, за да гледа, камо ли да се бие за Ако.
Внезапно уплашена, че нейните изпълнени с негодувание мисли могат да привлекат нещастие, тя подхвана кратка, мълчалива молитва към сияйната си прародителка и я помоли да бъде благосклонна към воина, който бе откраднал полагащото се на Кай място, дори и само за да запази честта на Ако.
Един глас прекъсна молитвата й, преди да я завърши, глас, който тя позна, но не искаше да чуе отново.
Господарят Кира каза зад тях:
— Нямах представа, че вашата наложница е толкова прекрасна, Асано-сама.
Баща й се обърна с лице към него, докато тя почервеня от унижение и гняв под бялата пудра на официалния си грим. Оиши пристъпи до баща й, предоставяйки й нужния й миг да овладее емоциите си, преди господарят Кира да забележи въздействието на думите му върху нея.
— Тя е моя дъщеря — отговори баща й; гласът му бе студен като зимното море.
Когато Мика се обърна да погледне Кира със студени като вятъра, духащ от това море очи, той покри лицето си с ръка в престорено смущение, но това не промени с нищо нейното изражение. „Ех, ако беше мъж…“ Ръцете й притиснаха широкия пояс, който опасваше талията й. Оби32 не беше само прекрасно парче плат. Той бе и скривалище за кинжала, който всяка жена самурай държеше близо до сърцето си.
— Простете ми, господарке — каза Кира с такова смирение, че ако беше някой друг, щеше да се закълне, че е напълно искрен. Нищо чудно, че бе любимец на шогуна и негов съветник по всички въпроси на протокола — никога не бе срещала по-добър лъжец. „Ястребът умело крие ноктите си“. Той се втренчи в очите й, сякаш те не блокираха пътя му като ледена стена, и се поклони леко. Кира погледна към баща й, а след това пак към нея. — Сега, когато виждам колко сте красива, разбирам защо баща ви не си е взел друга жена.
Въпреки че не можа да открие нищо нередно в думите му или в начина, по който ги каза, Мика почувства завоалираната му инсинуация да се плъзга по кожата й като език на змия. Тя погледна към баща си и видя, че погледът му е станал още по-студен, въпреки че той не каза нищо. Оиши пристъпи от крак на крак, поглеждайки надолу към късия и дълъг меч, които носеше затъкнати в колана на хакама33 си. Той внезапно мушна затвореното си ветрило в пояса си и сложи ръце зад гърба си. Мика видя как ръцете му се свиха в юмруци.
Тя отново погледна към Кира и установи, че очите му са втренчени в лицето й, сякаш не можеше да се насити да я гледа. Гърлото й се сви като ръцете на Оиши, сподавяйки една забележка, която щеше да среже Кира чисто като меча на кару и нямаше да остави повече следи от собствената му язвителна забележка. С изопнати нерви като тетивата на натегнат лък, Мика се насили да отвърне с учтив поклон на предполагаемия комплимент.
Този път баща й пристъпи напред, като покровителствено сложи ръка върху нейната и застана пред нея. Но преди да успее да каже нещо, господарят Кира се обърна към него и попита:
— Може ли да помоля дъщеря ви седне с нас? Бих искал да компенсирам моята грубост.
Мика видя в очите на баща си желанието да откаже и й се прииска той да го каже на глас.
Но и този път искането на господаря Кира бе направено с такава безупречна учтивост, че баща й нямаше какво да прави, освен да се съгласи, за да не изглежда самият той безсмислено груб.
31
Философски трактат, написан през XVII век от самурая Миямото Мусаши. Книгата е посветена на изкуството на стратегията. Тя е своеобразен учебник по кенджуцу, описващ основните техники за използване на меча катана. Този трактат и днес се изучава от майсторите по бойни изкуства. — Б.пр.