Оиши остана с тях колкото се може по-дълго, като стоя наблизо, докато всички седнаха. Мика бе принудена да коленичи на възглавница между баща си и Кира, сякаш наистина бе нечия наложница.
Тя се запита Кира кого ли е очаквал да коленичи до него. Или всъщност бе планирал всичко предварително, така че тя да бъде принудена да влезе в капана. Беше ли възможно човек да бъде по-подъл от самата съдба?
Накрая Оиши се поклони на баща й и на нея и се насочи към мястото, запазено за самураите от Ако. Мика го видя да се отдалечава, сложил многозначително ръка върху дръжката на меча си, докато пресичаше краткото разстояние до местата за неговите висши офицери. Когато стигна до тях, той се обърна и погледна към своя господар и господарка. Но Мика почувства, че усещането за безсилие и безпокойството й нараснаха още повече, когато се лишиха от присъствието на техния бдителен страж.
Кай стоеше с Оиши Чикара — сина на главния васал, в зоната на подготовка край арената. Тук поне можеше да наблюдава как шампионите на различните феодали загряваха с упражнения и изпълняваха своите най-усъвършенствани движения преди предстоящите двубои. В зоната имаше и други самураи от Ако такива, които, също като Чикара, не притежаваха необходимия ранг, за да седят или стоят някъде по терена, но поне имаха право да надничат през прорезите в тобари и да зърнат двубоите.
Тъй като беше с Чикара, никой от другите мъже не оспори правото му да присъства. Той хвърли поглед към момчето, което ровеше в една купчина от дъбови бокени, търсейки най-добрия, за да го даде на Ясуно. Фехтовачите в днешните срещи нямаше да се бият до смърт и затова щяха да използват дървени тренировъчни мечове вместо катана. Въпреки това те бяха в пълно бойно снаряжение и носеха защитни маски, привързани към шлемовете им, защото дори и удар с бокен, нанесен от умел майстор на меча, можеше да бъде фатален.
Тежкият дървен меч със стоманен връх можеше да парализира човек или даже да го убие и за тъп инструмент беше измамно коварен по начина, по който го правеше. Той не можеше да разсече човек от рамото до сърцето или да причини толкова обилно кървене с няколко по-леки порезни рани, че противникът да загуби съзнание и да умре от кръвозагуба. Но можеше да счупи кости, да причини разкъсвания на вътрешни органи или да строши череп, често пъти, без да оставя други следи, освен някои издайнически синини. Човек можеше внезапно да падне мъртъв от неподозирана телесна повреда след няколко часа или дни, или по-късно, без дори да разбере, че е бил тежко ранен.
Чикара вдигна избрания от него меч за двубоя на Ясуно и погледна въпросително. Кай прекоси двора до мястото, където той стоеше, и разгледа отблизо дървеното острие, като изучаваше плътността и фиността на структурата, търсейки пукнатини, които щяха да бъдат слабо място. После поклати отрицателно глава.
Като порови сред останалите мечове, Кай измъкна друг — най-добрия в купчината, и го подхвърли на Чикара. Младежът го улови сръчно с лявата ръка, държейки все още другия бокен в дясната, и устните на Кай се извиха в една от редките му одобрителни усмивки. Чикара доближи двата меча един до друг, за да ги сравни. Той кимна и сложи меча, който бе избрал, обратно върху купчината.
Кай се замисли над иронията, че независимо от факта, че не познаваше нито един човек в замъка Ако, когото би могъл наистина да нарече свой приятел, той бе станал личен учител по бойни изкуства на Оиши Чикара — сина на главния васал.
Един ден в началото на пролетта синът на кару неочаквано бе дошъл при него в гората. Чикара бе излязъл и прахосваше стрелите си, като стреляше по завръщащите се птици и събуждащите се животни, и бе видял Кай да практикува ката34, използвайки тояга. Кай не желаеше никой да знае, че може да борави с меч, тъй като никога нямаше да му позволят да се докосне отново до истинско острие. Ясуно бе открил тайната му, но никога не би посмял да спомене за нея.
Но този пролетен ден Чикара го бе видял и високомерно бе оспорил правото му дори да борави с тояга. Младежът носеше истински оръжия, твърде горд с новопридобития си статут на мъж, за да остави своите дрънчащи мечове у дома, когато излизаше да ловува с лък птици и зайци. Единствено фактът, че бе много дълбоко съсредоточен върху собствените си движения, бе попречил на Кай да чуе младежа дълго преди те изобщо да се зърнат един от друг.
34
Строго определена поредица от техники, които се изпълняват в също така строго фиксирани ритъм и време. Като цяло това е комбинация от удари и блокове, използвани при бой най-често с повече от един въображаем противник. — Б.пр.