Без броня, в безсъзнание и целият в кръв, Кай изглеждаше уязвим съвсем като човешко същество, както когато бе влачен по арената. Оиши извърна очи назад към господаря Асано и Мика. Очите на младата жена отново се бяха напълнили със сълзи, но този път той видя в тях и срам, и самообвинение — нещо, което имаше огромна нужда да види, за да може някога пак да я погледне с някакво разбиране.
Гостите започнаха да се разотиват. Това означаваше, че господарят Асано и Мика-химе бяха най-накрая свободни да си тръгнат; адютантът на шогуна отиде да докладва на своя господар за наложеното наказание на непокорния изрод на Асано.
Оиши остана на мястото си, чувствайки се така, сякаш краката му бяха пуснали корени в земята. Той току-що бе наблюдавал как неговите най-високопоставени и най-уважавани самураи бяха принудени да извършат акт, който само най-долните улични главорези можеха да извършат — да пребият почти до смърт един безпомощен мъж. Сега ги гледаше как захвърлиха бокените в опръсканата с кръв земя и се запътиха към него за по-нататъшни нареждания. Останалата част от присъстващите самураи гледаха безмълвно и очаквателно от местата, където бяха поставени на пост.
Оиши изпрати Башо и Окуда да придружат господаря Асано и Мика-химе до техните покои, като първо тихо ги предупреди да се придържат на възможно най-голямо разстояние от тях и изобщо да не разговарят. После изпрати Хазама да открие къде с Ясуно и какво се е случило с него. Останалите разпусна да изпълняват редовните си служебни задължения или да се отдадат на заслужена почивка.
И едва тогава тръгна да търси сина си.
Надвечер ясното слънчево небе, което криеше обещание за един също толкова бляскав ден за Ако, притъмня от надвисналите облаци на приближаващата буря. То придоби цвета на жестоко пребито тяло, набъбналите индиговосини облаци бяха прорязани от кървавочервените лъчи на залязващото слънце.
Яркочервеният отличителен цвят по знамената на Ако, както и златистият, който бе не само цветът на Ако, но и на шогуна, се губеха в здрача, когато Мика най-после излезе от покоите си.
Когато се бе върнала там след турнира, тя бе накарала всички да напуснат стаите й, за да може в усамотение да поплаче от мъка и срам, и плака, докато си помисли, че вече не са й останали сълзи, а след това плака още повече от разкаяние и скръб.
Най-накрая заспа и когато се събуди, изпрати разтревожените си прислужнички да намерят всички възможни средства, с които да прикрие зачервените си и подпухнали от плач очи и лице. Тя не желаеше да отрича своята скръб, но нямаше и да потъпче гордостта си, дори и само заради Ако, без значение колко много бе опетнила неговото име днес. Но трябваше да излезе, трябваше да говори с баща си, независимо дали той искаше да говори с нея или не.
Като откри, че той не е в покоите си, Мика го търси и разпитва за него навсякъде, където си мислеше, че може да е отишъл. Където и да отидеше, никой не го беше виждал или го бяха виждали по-рано, но не знаеха нищо сега, докато тя не започна да се страхува, че или им е било заповядано да не й казват нищо, или че той може… може дори…
Обзета от отчаяние, младата жена седна на една пейка под вишневите дървета в двора, сплете пръсти и стисна ръцете си още по-яростно, отколкото по време на турнира под неприятния поглед на господаря Кира. Пръстите й вече бяха насинени от пръстените, които се впиваха в тях, но тя се радваше на болката, както и на всичко, което можеше да разсее мислите й.
Мика видя един от самураите на баща й да идва към нея в сгъстяващия се здрач и го позна по профила, който не приличаше на ничий друг.
Башо приближи колебливо и се поклони с голямо уважение.
— Господарке, кираносуке Оиши каза, че сте търсили баща си. Преди малко видях господаря Асано да седи в градината си край езерото с кои36.
Той не срещна погледа й и тя се запита дали ако го беше направил, щеше да види същите чувства, които бе прочела в очите на другите васали на баща си, а дори и в очите на слугите. Независимо дали погледите им изразяваха състрадание или порицание, или и двете заедно, Мика не можеше да понесе да види, което и да е от тези чувства в очите на още един човек, особено в очите на този мъж. Достатъчно тежко й беше само да си представи какво щеше да прочете в очите на баща си.
36
Вид шаран, наричан още „Брокатен шаран“, който се използва за декоративни цели в открити водоеми или водни градини. Получен е в резултат на дългогодишна селекция в Япония и Китай. — Б.пр.