Оиши взе последните предмети, останали в тяхното скривалище: чифт мечове — дълъг и къс, които бяха принадлежали на баща му, с фамилния им герб на дръжките. При предаването на замъка Ако Кира неправомерно бе взел неговите собствени мечове — изящния комплект, който му бяха дали, когато стана кару, заедно с тези на всички негови самураи.
От гледна точка на жестокостта, това беше дребна измама в сравнение с онова, което Кира му беше причинил впоследствие. Но отнемането на мечовете на самураите от Ако беше ход, предназначен да ги деморализира и унижи напълно, с който искаше да им покаже, че не само ги бе лишил от домовете и поминъка им, но и от самата им същност като човешки същества.
Това беше още един акт, който Оиши бе включил в списъка на нещата, за които държеше да има личен дял в божието възмездие над Кира. Сега беше повече от доволен, че е бил достатъчно разтревожен за бъдещето, та да сложи в скривалището мечовете на баща си, заедно с тези на господаря Асано.
Той мушна двата меча в гайките на колана на износения си, но приличен хакама. Въпреки че се бе изкъпал и си бе облякъл чисти дрехи, осъзна, че до този момент не се е чувствал напълно облечен, цялостен.
Оиши се метна сковано на седлото и завърза за него юздите на допълнителния кон. Сведе за миг глава в една последна молитва за безопасното пътуване на сина му и съпругата му, както и да има сили да издържи трудното пътуване, което му предстоеше, и смелостта да се изправи срещу онова, с което щеше да се сблъска, когато достигне целта си.
Той обърна коня си в противоположната посока — към гаснещия залез, и препусна по дългия път към Острова на холандците43.
11.
Деджима — Островът на холандците — сякаш плуваше в средата на залива Нагасаки като огромно ветрило, изпуснато от небесата от някой невнимателен бог. Но нямаше друго място в Япония, което да има по-малко общо с боговете и повече със земните съблазни. Третият шогун от династията Токугава — Йемитсу, бе забранил на всички японци да контактуват с други нации, като част от усилията на бакуфу да бъде прочистена от чужди влияния наскоро обединената държава, за да им попречи да покварят самобитната култура на нейния народ и — неслучайно — да не се допуска проникването в Япония на нови оръжия или други технологии, които можеха да вдъхновят амбициозните даймио да се разбунтуват срещу управлението на Токугава.
Единствено на холандците — на техния мъничък остров, откъснат дори от крайбрежието, и на малкия анклав на китайските търговци бе позволено да поддържат някакви контакти, и то чрез изолирания град Нагасаки. Холандската Източноиндийска търговска компания имаше бази из цяла Азия, даващи й достъп до стоки, които Япония бе внасяла свободно в продължение на векове, така че те бяха станали част от японския бит. Освен това служителите на компанията бяха заинтересовани единствено от увеличаването на тяхната печалба, а това правеше малка вероятността да извършат нещо, което би нарушило изключителното им търговско споразумение с бакуфу.
Като повечето японци, Оиши никога не бе виждал някой от тези чужденци — „хората със сламени коси“, защото дори на техните висшестоящи представители бе разрешено да напускат Деджима само веднъж годишно, когато ги отвеждаха директно на посещение при шогуна и неговите съветници.
Обаче бе чувал да се говори за тях — за техните странни на цвят очи и коса, за необичайната форма на лицата им и косматите им, прекалено едри тела, които ги правели да приличат повече на зверове или демони, отколкото на човешки същества. Повечето от тях имали груби обноски и морала на демони, дори миризмата им била противна заради странното им убеждение, че къпането е нездравословно.
Достъпът на екипажите на пристигащите холандски кораби бе ограничен само до остров Деджима. Същото се отнасяше и за чиновниците на компанията, които сключваха търговските споразумения от името на капитаните на корабите; те живееха и работеха на острова в продължение на години, животът и домовете им бяха приклещени между кантори и складове, сред постоянно сменящата се тълпа от гайджин — неблагонадеждни чужденци — идващи със собствените им кораби.
И всичко това на предизвикващо клаустрофобия късче земя, голямо едва триста разкрача от единия до другия му край в най-широката му част… Дори и с доковете, които стърчаха като бодли във водата около него, оставаше малко място да се води нормален човешки живот сред подемници, рампи и проходи, необходими за превозването на стоките до складовете и от тях до корабите.
43
Има се предвид малкият изкуствен остров Деджима в залива Нагасаки, където в периода 1639–1853 г. е имало холандски търговски пост. — Б.пр.