Оиши бе смятал, че вонята навън е гадна, но в това ограничено пространство, съчетана с топлината от наблъсканите едно до друго тела и петдесетте фенера, тя бе направо непоносима. Той се вкопчи в решетките, замаян от прекалено силните възприятия, опитвайки се да различи какво става на арената.
Тя приличаше на бойно поле — осеяна със зверски разкъсани и обезобразени трупове. Ревът, който бе чул преди това, прозвуча отново, заглушавайки шума на тълпата, и той видя… „Не може да е… они45?“
Един огромен йокай се въртеше бавно в средата на арената и изпъкналите му очи оглеждаха околното пространство. Тялото му бе подигравка с човешкото телосложение и бе с размерите на вол, ако волът можеше да ходи на задните си крака. На челото му стърчаха къси остри рога, но дългите му бивни и нокти бяха нанесли голяма част от пораженията, които се виждаха по труповете около него. Отпуснатата му груба кожа бе червена като кръвта, която я покриваше.
Той изрева отново, втурвайки се към единствения жив човек на арената. Като го приклещи в единия ъгъл, извисявайки се над него, сякаш той беше дете, мъжът приклекна, видимо обзет от ужас. Когато они се хвърли да го убие, Оиши инстинктивно затвори очи, а след това се насили да ги отвори. Този мъж…
Той видя плячката на они да се отблъсква от решетката, скачайки високо във въздуха: катаната му проблесна, кървавочервена, когато замахна надолу, и разсече туловището на они от рамото до пъпа, минавайки през сърцето, белите дробове и вътрешностите, с един перфектен удар, още докато мъжът се приземяваше.
Оиши гледаше как они се олюля, след това бавно залитна назад и се строполи по гръб с такъв трясък, че разтърси трюма, разкривайки пред очите му победителя в битката.
„Друг дявол“ или би могъл да мине за такъв с така обляното си в кръв тяло, че кожата му бе станала червена като тази на убития они, и дългата мръсна коса, която скриваше лицето му. Но Оиши знаеше кой стои насреща му даже преди да види ясно победителя. Този смъртоносен удар можеше да бъде нанесен само от един човек: Кай.
Или нещо, което някога беше Кай.
„Той може да ти се стори променен“. Сега Оиши проумя напълно ужасната ирония зад усмивката на капитана. От нещото, което се взираше в тълпата, се виждаше само измъчената нечовешка обвивка на мъж, който някога отговаряше на името Кай. „Милостиви Буда, дали в това създание е останал някакъв човешки разум или душа?“
Наблюдаващите моряци и докери направо подивяха при победата на Кай и закрещяха:
— Мелезът! Мелезът! Мелезът!
„Дори холандците знаят какъв е“ — помисли си Оиши. Независимо дали беше нещо по-долу от човек, или нещо повече, те никога не бяха считали Кай за равностоен на тях и не бяха се отнасяли с него като с техен събрат.
Стори му се непонятно, че собственият му народ, който мразеше и се боеше от заплахата на външните нашественици, и чужденците, които трябваше да си стоят по родните места, но вместо това плаваха до другия край на света, за да търгуват с напълно непознати, имаха едни и същи чувства към един мелез; че отхвърляха един човек, който приличаше повече на тях, отколкото те си приличаха помежду си. „Но пък може би това изобщо е непонятно“.
При тази мисъл го загложди неприятно чувство. Той го потисна, чудейки се какво ще последва. „Какво ще прави, ако Кай не е…“
Изведнъж решетъчната врата пред него започна да се вдига; Оиши я пусна и бързо отстъпи назад. Мъжете, които още го охраняваха, го блъснаха в гърба и той се озова на арената. Вратата се затвори с дрънчене зад него.
Замаян, Оиши остана на мястото, където бе успял да спре, залитайки. Навсякъде около него тълпящите се зрители подвикваха подигравателно, ръкомахаха между опръсканите с кръв пръчки на клетката или крещяха залози. Забеляза сред тях и капитана, който му се хилеше, докато галеше две полуголи проститутки, застанали от двете му страни. Капитанът се смееше с хората си за нещо; Оиши не се съмняваше, че той е прицелът на насмешките.
Мъжът, който го бе довел дотук, хвърли един меч в краката му, като му кимна и въпросително повдигна вежди. Тълпата се развика одобрително и зачака той да го вдигне от земята. Оиши гневно поклати глава. Вместо това той извика на Кай, който бавно и предпазливо пристъпваше към него, с кървав меч в ръка.
— Кай! — извика отново Оиши, молейки се звукът на собственото му име да го изтръгне от кошмарната му кръвожадност.
45
Демонично същество от японската митология, изобразявано с човекоподобна форма, огромни зъби, дълги остри нокти, стърчащи на челото рога и червено-синя кожа. — Б.пр.