Може би дори възможностите на йокай да разберат любовта бяха ограничени. Мика знаеше, че лисицата я наблюдава с дива ревност и би я убила само с поглед, ако не се страхуваше, че с това ще изгуби любовта на Кира. Искаше й се да убеди китсуне, че няма за какво да се страхува от човек, който никога не би изпитал към Кира нещо друго, освен омраза.
Вещицата поне успяваше да го задържи в спалнята му достатъчно често, така че той не бе опитвал да насили Мика, въпреки че младата жена подозираше, че Кира даже се страхува от това, боейки се, че ако опетни честта й, тя ще го убие, а ако не успее, може да посегне на собствения си живот. И в двата случая той щеше да изгуби възможността да стане новият господар Асано, независимо кои земи управляваше, и тя не пропускаше нито една възможност да му припомни този факт.
Дланите й се бяха вкочанили от студения вятър, който нахлуваше през широко отворената врата. Мика ги пъхна в ръкавите си, зарови ги дълбоко под пластовете дрехи и ватираното горно кимоно от коприна и вдигна поглед към Кира, седнал на срещуположния край на ниската масичка, под която гореше мангал. Масата бе покрита с дълга покривка, която задържаше топлината отдолу, така че да сгрява краката им, върху нея бе поставен поднос с чайник горещ чай и две чашки. Кира бе настоял да се хранят и да прекарват част от времето си заедно, независимо дали тя го желаеше или не.
Мика се беше съгласила, защото ако отказваше твърде често, незабавно се проявяваше уродливата му душа — той изливаше злобата си върху безпомощните хора около нея, докато тя гледаше, защото знаеше, че това я наранява повече, отколкото пробождане с нож.
Господарят Кира се покашля и Мика погледна към него, спомняйки си, че не е сама и че е стояла, потънала в мълчание, по-дълго, отколкото предполагаше.
Заради лекия пролетен мирис във въздуха днес Кира бе решил, че ще пият чая си на „открито“ в тази стая, където всички сезони съществуваха едновременно, но само в две измерения. Параваните на стените бяха изрисувани със затрогващо красиви пролетни пейзажи, изобразяващи цъфнали сливи и вишни, летни божури и камелии, глицинии и хортензии. Птички се рееха в сините небеса, шарани и водни кончета проблясваха в синкавите води, из които газеха жерави и бели чапли. Зеленината на тревата и дърветата постепенно преминаваше в яркочервеното на есенните кленови листа и пъстроцветието на хризантемите. Цялата събуждаща копнежи прелест на сезоните в Ако тук, в планините, се проявяваше само в рамките на няколко седмици, а през останалата част от годината цветовете на земята и небето се ограничаваха до черно и бяло, примесени с нюанси на сивото.
Истинският свят, който тя делеше с Кира — бледа картина в убити зимни цветове, се виждаше през широко отворената врата, откъдето нахлуваше студен планински въздух, и се допълваше от нереалната като декор на театър кабуки заобикаляща ги обстановка. На пода до тях седеше мършаво момченце, носещо само протрита селска туника и навои на краката, което със забележително майсторство свиреше на шамисен46 — умение, което, изглежда, бе успяло да му осигури само робското място на пода до тях, но не и кат топли дрехи.
„Колко подходящо“, помисли си Мика — нереалните пейзажи по стените наоколо имитираха така добре живота — като театър в театъра, че тя все по-често имаше усещането, че е само актриса в някаква пиеса.
— Може би няма да усещате студа, ако пийнете малко чай, Мика-сама — каза Кира с привидно благия си тон, зад който винаги се криеше нещо друго. Той седеше срещу нея и не носеше връхна дреха върху сиво-синьото си кимоно от фина коприна. Изглеждаше така, сякаш за него навън наистина бе топъл пролетен ден.
Мика се загледа в изкусно изработените чаши раку47, в които Кира бе налял чая им. Преливащите в неповторим рисунък ярки светли ивици върху тъмнозелената глазура контрастираха перфектно с опушените черни петна, получени по време на специалната техника на изпичане раку. Сервизът бе изработен от някой, който имаше истински усет за уаби-саби и бе работил изцяло в хармония с естествените природни форми, придавайки на произведението си едновременно радостта от творчеството, раздразнението от несъвършенството и мъката от вечната раздяла с най-любимото си творение, както и утехата от новото начало.
46
Традиционен японски музикален инструмент с три струни, оприличаван с китара, лютня или банджо. — Б.р.
47
Семпла, ръчно изработена керамична чашка, създадена специално за чайна церемония в края на XVI в. Стилът