— Как е могло да се случи подобно нещо? — попитах. — Наистина ли смяташ, че… че това, което казах, е изиграло някаква роля? — Възнамерявах думите ми да прозвучат остро и нападателно, но по-скоро приличаха на молба.
Без да спира, той запали цигара, а аз дори не си направих труда да го скастря.
— Явно от доста време се е водила разгорещена дискусия. Гласовете за и против са били почти наравно. Тези, които са настоявали за приемането на резолюцията, са знаели, че трябва да изтъкнат доста доказателства, за да спечелят. Ти си била големият им коз: дампир тийнейджър, който убива стригои наляво и надясно дълго преди да се дипломира.
— Не беше чак толкова дълго — промърморих. Усетих как гневът ми се разпалва. Шестнадесет години? Луди ли са? Та това беше абсурдно. Догади ми се при мисълта, че без да зная, са ме използвали в подкрепа на този декрет. Бях глупачка да си мисля, че са си затворили очите пред всичките ми нарушения на правилата и просто са решили да ме похвалят. Те ме използваха. Татяна ме използваше.
Когато пристигнахме, в залата, където заседаваше съветът, цареше истински хаос. Наистина, не бях присъствала на много подобни срещи, но бях сигурна, че не е нормално присъстващите да са събрани на групи и да си викат един на друг.
Дворцовият церемониалмайстор вероятно едва ли обикновено крещеше до прегракване, докато се опитваше да въдвори ред в разбунената тълпа.
Единственото островче на спокойствието сред това разбунено море беше самата Татяна, която седеше търпеливо на мястото си в средата на масата, както изискваше дворцовият етикет. Изглеждаше много доволна от себе си. Останалите членове на съвета напълно бяха изгубили чувство за приличие, скочили на крака също като публиката, спореха помежду си или с всеки друг, който им беше под ръка. Втренчих се смаяно в цялата тази бъркотия, не знаейки какво да направя.
— Кой гласува „за“ и кой „против“? — попитах.
Ейдриън огледа членовете на съвета и започна да ги изброява на пръсти.
— Шелски, Озера, Бадика, Дашков, Конта и Дроздов. Те бяха против.
— Озера? — изненадах се. Не познавах много добре принцеса Евете Озера, но винаги ми се е струвала много надута и неприятна. Сега се изпълних с уважение към нея.
Ейдриън кимна към мястото, където Таша говореше гневно на голяма група хора. Очите й святкаха и тя размахваше буйно ръце.
— Евете явно е била убедена от някои членове на семейството.
Отговорът му ме накара да се усмихна, но само за миг. Беше хубаво, че Таша и Кристиан отново са признати в клана си, но това не разрешаваше най-важния проблем. Можех сама да изброя гласувалите „за“.
— Значи… принц Ивашков е гласувал „за“ — заключих, а Ейдриън сви рамене в нещо като извинителен жест за семейството си. — Също и Лазар, Зеклос, Тарус и Вода.
Това, че семейство Вода ще гласува за допълнителна защита, не беше голяма изненада, имайки предвид неотдавнашното убийство на член на фамилията. Присила дори още не бе положена в гроба и новият принц Александър не изглеждаше особено сигурен на новото си поприще.
Изгледах остро Ейдриън.
— Това прави само петима от шест. О! — Зацепих. — Мамка му, кралския тайбрек5.
Системата за гласуване на мороите се основаваше върху вота на дванадесет членове, по един от всяка фамилия, и този на управляващия крал или кралица. Наистина, това означаваше, че често едната група разполагаше с два гласа, тъй като много рядко монархът гласуваше против семейството си. Макар че и това се бе случвало. Така че системата трябваше да разполага с тринадесет гласа, за да се предотврати равен резултат при гласуването. Само че… напоследък бе възникнал един проблем. В Кралския съвет нямаше представител на фамилията Драгомир, което означаваше, че сега на практика можеше да се получи равен резултат. При такива редки случаи, според закона на мороите, гласът на монарха имаше допълнителна тежест. Чувала съм, че това винаги е бил спорен момент, но в същото време почти нищо не можеше да се направи. Равен брой гласове в Кралския съвет означаваше, че никога няма да се стигне до решение. Тъй като монарсите се избираха, повечето вярваха, че те ще действат в интерес на всички морои.
— Татяна е била шестият глас — казах. — И нейният е бил решаващият. — Огледах се и видях гняв, изписан по лицата на членовете на фамилиите, които бяха гласували против декрета. Очевидно не всички вярваха, че кралицата е действала в интерес на мороите.
5
Термин при състезания, когато при равен резултат се дава допълнителна възможност да се излъчи победител. — Бел.прев.