— Онази карта беше Деветка мечове — съгласи се Ронда. — Винаги може да бъде и по-зле.
— Трудно ми е да го повярвам.
Тя взе отново тестето карти, прегледа го и извади една. Десетка мечове.
— Би могла да изтеглиш и тази. — Върху нея се виждаше мъртъв мъж, проснат върху земята, пронизан от сноп мечове.
— Имаш право — съгласих се, а Амброуз се изкиска до мен. — Какво означава Деветката?
— Деветката означава да си в капан, безизходна ситуация. Също може да означава клевета или обвинение. Необходимо е да събереш цялата си смелост, за да избягаш от нещо. — Погледнах отново към кралицата и си припомних нещата, които бях изрекла в заседателната зала. Определено можеха да се квалифицират като обвинения. А да съм в капан? Е, винаги съществуваше вероятността до края на живота си да подреждам архивите…
Въздъхнах.
— Добре, каква е следващата? — Изглеждаше най-добре от всички досега. Шестица мечове. Показваше група хора в една лодка, която се носеше по вода, огряна от лунна светлина.
— Пътуване — каза Ронда.
— Току-що се връщам от пътуване. Всъщност от няколко. — Изгледах я подозрително. — Боже, това да не е нещо като духовно пътуване?
Амброуз отново се засмя.
— Роуз, иска ми се всеки ден да ти гледат на карти.
Леля му не му обърна внимание.
— Ако беше чаши, може би. Но мечовете показват нещо конкретно. Действие. Истинско, целенасочено пътуване.
Къде, за Бога, щях да пътувам? Дали означаваше, че ще отида в Академията, както бе предложила Татяна? Дали пък не бе възможно, въпреки че бях нарушила правилата и етикета, наричайки Нейно величество с разни имена, в крайна сметка да получа назначение? Далеч от двора?
— Може би търсиш нещо. Би могло да е физическо пътуване, комбинирано с духовно — отвърна Ронда, което ми прозвуча като начин да си застрахова задника. — Последната карта… — Веждите й се свъсиха, докато се мръщеше на петата карта. — Тази е скрита за мен.
Втренчих се в картата.
— Паж чаши. Вижда ми се съвсем ясна. Това е паж с, хм, чаши.
— Обикновено виждам ясно… Картите ми разкриват подтекста си. Тази не е ясна.
— Единственото, което не е ясно, е дали е момиче или момче. — Лицето върху картата изглеждаше младо, но имаше коса и лице на андрогин6, заради което не можеше да се отличи полът му. Сините панталони и туниката не помагаха, въпреки че фонът от окъпано в слънце поле изглеждаше обещаващ.
— Може да бъде и едното, и другото — каза Ронда. — Тази карта е най-ниска по ранг от картите, които представят хората от всяка боя: Крал, Кралица, Рицар и накрая е Пажът. Който и да е този паж, той е лоялна и творческа личност. Оптимистична. Може да означава някой, който ще дойде на това пътуване с теб или може би е причината за пътуването.
Какъвто и оптимизъм или вяра да имах в картите, след това изказване тутакси изчезнаха. Имайки предвид, че тя току-що бе изредила стотици неща, които можеха да означават картите, не можех да смятам предсказанията й за достоверни. Както обикновено, скептицизмът ми не й убягна, но вниманието й бе съсредоточено върху картите и тя се намръщи.
— Но просто не мога да разбера… Има облак около него. Защо? В това няма смисъл.
Не зная защо, но от объркването й по гърба ми полазиха студени тръпки. Винаги съм си казвала, че тези неща са измама, но ако си измисляше всичко… ами, нямаше ли да съчини нещо и за Пажа чаши? Нямаше да изглежда много убедителна като ясновидка, ако не можеше да разгадае значението на тази карта. Мисълта, че може би някъде там някаква мистична сила й пречи, ми подейства отрезвяващо и набързо забравих за циничното си поведение.
Ронда въздъхна и най-сетне вдигна глава.
— Съжалявам, това е всичко, което мога да ти кажа. Останалото, което ти казах, помогна ли ти?
Огледах картите. Сърдечна мъка. Враг. Обвинения. Безизходица. Пътуване.
— Някои от нещата, които показват картите, вече ги зная. Останалите пораждат повече въпроси.
Тя се усмихна многозначително.
— Обикновено е така.
Благодарих й за гледането, тайно доволна, че не трябваше да плащам. Амброуз ме изведе и аз се опитах да се отърся от потиснатото настроение, което ме налегна след предсказанията на Ронда за бъдещето ми. Имах си достатъчно проблеми на главата и без да се тормозя за някакви си тъпи карти.