— Нортуд, заспивай — нареди грубо тя. — Веднага. Върху бюрото си. Ти си изтощен и ще спиш с часове.
С периферното си зрение видях как Нортуд се отпусна и чух глухо тупване, когато главата му се удари в бюрото. Май докато приключим, всички работещи тук щяха да имат мозъчно сътресение. В този миг се нахвърлих на пазача, като използвах цялата тежест на тялото си, за да го изтласкам в полезрението на Лиса. Тя се вклини помежду ни. Той я погледна изненадано и това й стигаше.
— Спри!
Мъжът не откликна толкова бързо като Нортуд, но се поколеба. Този тип беше по-устойчив.
— Спри да се биеш! — повтори тя настоятелно, като усили внушението.
Силен или не, той не можеше да устои срещу духа. Ръцете му се отпуснаха безволево и той спря да се бие с мен. Аз отстъпих назад, за да си поема дъх и да оправя перуката си.
— Ще ми е трудно да задържа този — каза ми Лиса.
— Трудно за колко време — пет минути или пет часа?
— Някъде по средата.
— Тогава да тръгваме. Вземи от него ключа за Виктор.
Тя заповяда на пазача да й даде ключа от веригите. Той ни каза, че е у другия пазач. Претърсих набързо безчувственото му тяло — слава Богу, дишането му беше равномерно — и измъкнах ключа. Сега насочих цялото си внимание към Виктор. Откакто започна боят, той се бе дръпнал настрани и мълчаливо наблюдаваше схватката. Не се съмнявах, че извратеният му мозък обмисляше нови възможности.
Приближих се до него с най-страшната си физиономия и с ключа в ръка.
— Сега ще отключа белезниците ти — казах му тихо, но със застрашителна нотка в гласа. — Ще направиш точно това, което ти кажа. Няма да побегнеш, няма да се съпротивляваш или по какъвто и да е начин да се намесваш в плана ни.
— О? Да не би напоследък и ти да си започнала да използваш внушението, Роуз? — попита той иронично.
— Не ми е нужно. — Отключих белезниците. — Мога да те поваля в безсъзнание също толкова лесно като този тип и да те извлека навън. За мен е все едно.
Тежките белезници и веригите паднаха на пода. Подигравателното и самодоволно изражение не изчезна от лицето му, но веднага започна да разтрива китките си. Белезниците бяха оставили дълбоки синини по тях, но не исках да изпитвам състрадание към него. Той вдигна поглед към нас.
— Колко мило — промърмори замислено. — Никога не съм очаквал, че точно вие двете ще се втурнете да ме спасявате… макар че, като се замисля, вие навярно сте най-способни да го сторите.
— Спести си коментарите, Ханибал2 — срязах го. — И не използвай думата „спасение“, все едно си някой несправедливо осъден герой.
Той повдигна вежди, сякаш наистина вярваше в това. Вместо да спори с мен, кимна към Брадли, който бе заспал по време на борбата. В дрогираното му състояние внушението на Лиса бе достатъчно, за да го приспи.
— Дай ми го — рече Виктор.
— Какво? — възкликнах аз. — Нямаме време за това!
— А аз нямам сили за каквото и да сте намислили — изсъска Виктор. Любезната маска на всезнайко бе изчезнала, заменена от зло и отчаяно изражение. — Затворническият живот не означава само решетки, Роуз. Те ни лишават от храна и кръв, за да ни държат слаби. Ходенето е единственото упражнение, което ми е позволено, и то изисква доста усилия. Освен ако наистина не възнамеряваш да ме влачиш, трябва да ми дадеш кръв!
— Побързай — намеси се Лиса, преди да успея да отговоря каквото и да било.
Втренчих се изумено в нея. Щях да откажа на Виктор, но през връзката усетих смесените чувства, идващи от нея. Състрадание и… разбиране. О, тя продължаваше да го мрази, това беше безспорно. Ала в същото време знаеше какво означава да живееш с ограничено количество кръв.
Слава Богу, Виктор беше бърз. Устата му бе върху шията на захранващия още преди Лиса да бе свършила да говори. Замаян или не, но вливането на зъбите в шията му събуди Брадли. Той се сепна, но върху лицето му бързо се изписа блаженото изражение, което добиваха захранващите от вампирските ендорфини. Виктор се нуждаеше само от няколко всмуквания, но когато очите на Брадли започнаха да се разширяват, разбрах, че Виктор изсмуква много повече кръв. Скочих и издърпах мороя от уплашения захранващ.
— Какво, по дяволите, правиш? — избухнах, като разтърсих грубо Виктор. Отдавна ми се искаше да го направя. — Да не мислиш, че можеш да изпиеш кръвта му и да се превърнеш в стригой пред очите ни?