На далечната стена се виждаше наполовина дръпната завеса, прикрила по-широко помещение, в което се суетяха хора. Чувах отделни реплики, стъпки, дрънчене на метал, шуртене на течаща вода.
Зачакахме. Мърсър на два пъти погледна часовника си.
— Къде е той?
— Сигурно спасява живота на пациент — подхвърли Грег.
Мърсър надникна зад завесата.
— Извинете — обади се той. — Доктор Ли? Тук ли е? Няма ли го?
Очевидно го нямаше. Шефът се дръпна и продължихме да чакаме още минута. И на мен ми се искаше лекарят да се появи час по-скоро — за да приключа с цялата работа, независимо какъв щеше да е резултатът. Поне щях да знам какво е положението и какво трябва да направя.
Най-сетне доктор Ли се показа иззад завесата и бързо я дръпна до края на релсата. Черната му коса бе много късо подстригана, изглеждаше нисък и набит, бялата му престилка се опъваше на гърба. Не приличаше на човек, който се оставя да му нареждат нито в болницата, нито извън нея. По изражението му личеше, че очаква труден разговор, ала е напълно подготвен да го проведе. Значи нямаше да е лесно. Очевидно, ако успея да разпитам пациента, нямаше да мине без предварителна разправия.
Ли извади химикалка и клипборд и приседна на ъгъла на леглото.
— Съжалявам, че ви задържах. Доста е натоварено тази нощ.
— Ясно. — Мърсър прикри нетърпението си и показа на Ли значката си. — Тук сме заради млад мъж, блъснат от автомобил на околовръстното.
— Скот Банкс. Не е блъснат от автомобил, но прилича на премазан.
— Разкажете ни за него.
— Не знам много. Според картона му, съм го преглеждал няколко пъти преди, но не е било нищо сериозно. Имаме най-основната информация — домашен адрес и тъй нататък.
— Ще ни свърши работа.
— Казах на рецепцията да ви ги дадат.
— Той твърди, че бил държан в гората.
— Да, въпреки че не може да разкаже ясно и последователно какво му се е случило.
Докторът им описа подробностите.
Същия следобед Банкс си бил вкъщи и там някой го нападнал. От този момент насетне спомените му ставали разкъсани и непоследователни. Сетил се, че е бил във ван, ръцете му били вързани отзад. Имало мъж с маска на дявол, който го наранил. Приятелката му Джоуди пищяла. Накрая тичал през леденостудената гора, не знаел къде се намира и бил много уплашен.
В спомените му нямаше никаква логика, но ситуацията бе позната и за нас казаното бе напълно достатъчно. Скот и Джоуди. Мъж с маска на дявол.
Трябваше да подходя много внимателно към разпита, ако ни допуснеха до пациента. Ако спомените на Банкс бяха откъслечни като на Даниел Роузнийл, значи всичко се дължеше на причинената му нечовешка болка. Трябваше много да внимавам, докато го разпитвам.
— Добре — въздъхна Мърсър. — Саймън, вземи адреса от рецепцията и върви.
Саймън се оттласна от стената.
— Вече съм тръгнал.
Мърсър се обърна към Ли.
— Налага се да разговаряме с Банкс час по-скоро.
Лекарят поклати глава.
— За съжаление, Скот не е в състояние да контактува с когото и да било. Преди малко го изкараха от операционната и се нуждае от почивка. Има желание да помогне, но всеки път, когато се опита, блокира… — Ли прокара ръка по лицето си — и не успява да си спомни. Няма да издържи разговор за преживяното нито умствено, нито физически.
Докторът говореше властно и използваше диагнозата като щит. Очаквах Мърсър да започне да спори. Вместо това той кимна и се отдръпна.
— Операционна ли? Какво става? Какво му е било?
Ли наклони шава.
— Оперираха окото. Не успяхме да го спасим, но почистихме раната, за да не се инфектира. В отговор на въпроса ви, струва ми се, че е прободен с метален предмет.
Господи, ужасих се аз.
Мърсър кимна отново.
— По всяка вероятност е отвертка — отбеляза той. — Това е използвал престъпникът в миналото.
Остави думите да окажат необходимото въздействие.
След това попита:
— Какво друго?
Лекарят се почувства неловко.
— Много лошо е ранен. Има множество прободни рани и изгаряния по гърдите, ръцете и лицето.
— Наранявания, които говорят, че е бил измъчван.
— Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че е така.
— Жестоки мъчения, причинени от неизвестно лице.
Ли се замисли и подбра много внимателно думите си.
— Раните са нанесени така, че да причинят максимална болка и да обезобразят жертвата, вместо да го подчинят или обездвижат. Да.
— Само едното око е прободено — отбеляза Мърсър. — Знаете ли защо?
Въпросът, разбира се, бе риторичен, защото докторът нямаше представа.
— За да може Банкс да вижда как мъжът изтезава приятелката му, след като приключи с него.