— О, Ана — промълви Крисчън. — Имам нужда от теб. — И ме целуна по челото.
— И аз от теб, Крисчън.
Той ме пусна, оправи полата ми и закопча двете копчета на ризата ми, после въведе комбинацията на таблото и асансьорът потегли нагоре толкова рязко, че трябваше да се хвана за ръцете му.
— Тейлър ще се чуди къде сме. — Крисчън ми се ухили похотливо.
«Уф, мамка му.» Провлачих пръсти през косата си в напразен опит да се преборя с вида на току-що чукала се жена, после се отказах и я завързах на опашка.
— Бива — подсмихна се той, докато си закопчаваше ципа и прибираше презерватива в джоба на панталоните си.
И отново заприлича на идеалния американски бизнесмен — и понеже косата му обикновено си изглеждаше така, все едно току-що се е чукал, нямаше никаква разлика от преди малко. Освен че се усмихваше с момчешки чар. Всички мъже ли се успокояват толкова лесно?
Тейлър ни чакаше.
— Проблем с асансьора — измърмори Крисчън, докато слизахме. Не можех да погледна и двамата в очите. Припряно изчезнах в неговата спалня, за да си обуя нови бикини.
Когато се върнах, Крисчън си беше съблякъл сакото, седеше на бара и си приказваше с госпожа Джоунс. Тя любезно ми се усмихна и ни поднесе две чинии с гореща храна. Ммм, ухаеше вкусно — на coq au vin, пиле във вино, ако не грешах. Умирах от глад.
— Добър апетит, господин Грей, Ана — пожела ни госпожа Джоунс и ни остави.
Крисчън донесе бутилка бяло вино от хладилника и докато се хранехме, ми разказа, че много напредвал с усъвършенстването на мобилен телефон, захранван със слънчева енергия. Проектът го въодушевяваше и вълнуваше и аз разбрах, че не целият му ден е бил отвратителен.
Попитах го за имотите му. Той се захили и се оказа, че имал апартаменти само в Ню Йорк, Аспен и «Ескала». Нищо друго. Когато свършихме, взех чиниите и ги занесох в мивката.
— Остави ги. Гейл ще се оправи — каза той.
Обърнах се и го погледнах. Наблюдаваше ме напрегнато. Дали изобщо щях да свикна с това някой да чисти след мен?
— Е, след като вече сте по-кротка, госпожице Стийл, искате ли да поговорим за днес?
— Май ти си по-кроткият. Явно ме бива да те укротявам.
— Да ме укротяваш ли?! — весело изсумтя той и след като кимнах, се намръщи, сякаш размишляваше над думите ми. — Да. Може би имаш право, Анастейжа.
— Ти се оказа прав за Джак — казах, вече сериозна, и се надвесих над кухненския остров, за да проследя реакцията му. Лицето му се напрегна и погледът му стана суров.
— Да не се е опитал да ти направи нещо?! — прошепна той със смъртоносно студен глас.
Поклатих глава, за да го успокоя.
— Не, и няма да се опита, Крисчън. Днес му казах, че съм твоя приятелка, и той веднага премина в отстъпление.
— Сигурна ли си? Мога да го уволня този скапаняк — продължи да се въси Крисчън.
Въздъхнах, окуражена от чашата вино.
— Наистина трябва да ме оставиш сама да водя своите битки. Не можеш все да се опитваш да ме предпазваш. Потискащо е, Крисчън. Никога няма да успея с твоите постоянни намеси. Имам нужда от известна свобода. Самата аз не бих си и помислила да се меся в твоята работа.
Той запримигва.
— Искам само да си в безопасност, Анастейжа. Ако нещо се случи с теб, аз… — И млъкна.
— Знам и разбирам защо толкова се стремиш да ме предпазваш. И това отчасти ми харесва. Но за да имаме надежда за съвместно бъдеще, трябва да ми имаш доверие, да вярваш на моята преценка. Да, понякога ще бъркам — ще допускам грешки, обаче трябва да се уча от тях.
Той се взираше в мен тревожно и това ме подтикна да заобиколя кухненския остров и да отида при него. Застанах между краката му, както беше седнал на столчето, хванах ръцете му, накарах го да ме прегърне и поставих длани под раменете му.
— Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива. Нямам нужда да връхлиташ на бял кон, за да ме спасяваш. Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно… трябва да се научиш да не го правиш. — Протегнах ръка и го погалих по лицето, докато ме гледаше с разширени очи. — И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб — прибавих тихо.
Крисчън изненадано ахна.
— Наистина ли?
— Да.
— Но ти не ме познаваш — намръщи се Крисчън и гласът му ненадейно прозвуча задавено и паникьосано, съвсем не в стила на господин Петдесет нюанса.
— Достатъчно те познавам, Крисчън. Каквото и да ми кажеш за себе си, няма да ме уплашиш и да ме пропъдиш. — Нежно прокарах пръсти по бузата му. Изражението му от тревожно стана колебливо. — Но само ако ми дадеш малко повече свобода — прибавих умолително.