— Опитвам се, Анастейжа. Не можех просто да стоя със скръстени ръце и да те оставя да заминеш за Ню Йорк с онзи… скапаняк. Той има обезпокояваща репутация. Нито една от асистентките му не се е задържала на работа за повече от три месеца и после не е останала в компанията. Не искам и с теб да се случи така. — Въздъхна. — Не искам да ти се случи нещо лошо. Дори самата мисъл, че може да те наранят… ме изпълва с ужас. Не мога да ти обещая, че няма да се намесвам, не и ако смятам, че може да пострадаш. — Замълча за миг и дълбоко си пое дъх. — Обичам те, Анастейжа. Ще направя всичко по силите си, за да те пазя. Не мога да си представя живота си без теб.
«Мама му стара.» Богинята в мен, моето подсъзнание и аз зяпнахме смаяно господин Петдесет нюанса.
Две думички. Светът ми застина неподвижно, наклони се и после се завъртя на нова ос. Наслаждавах се на мига, вперила поглед в искрените му красиви сиви очи.
— И аз те обичам, Крисчън. — Наведох се и го целунах. Целувката ни ставаше все по-страстна.
Незабелязано влезлият Тейлър се прокашля. Крисчън се отдръпна, напрегнато вторачен в мен, и се изправи, като ме прегръщаше с една ръка през кръста.
— Какво има, Тейлър?
— Госпожа Линкълн се качва, сър.
— Моля?!
Тейлър извинително сви рамене. Крисчън въздъхна тежко и поклати глава.
— Е, сега ще стане интересно — измърмори и ми се ухили примирено.
Защо тази проклета жена не ни оставеше на мира?!
12
— Разговаря ли с нея днес? — попитах Крисчън, докато чакахме госпожа Робинсън.
— Да.
— И какво й каза?
— Че не искаш да се виждаш с нея и че разбирам мотивите ти. И че не ми е приятно да ми диша във врата. — Лицето му не издаваше нищо.
«Уф, добре.»
— А тя какво ти отговори?
— Заобиколи въпроса така, както може само тя. — Той стисна устни.
— Според теб защо идва?
— Нямам представа.
Тейлър се появи отново и обяви пристигането й:
— Госпожа Линкълн.
Ето я и нея… Защо беше толкова привлекателна, по дяволите? Носеше изцяло черен тоалет: тесни дънки, риза, която подчертаваше перфектната й фигура, и нимб от лъскава светла коса.
Крисчън ме притегли към себе си и каза озадачено:
— Елена?
Тя ме зяпна смаяно, после каза:
— Извинявай, Крисчън. Не знаех, че имаш компания. Днес е понеделник — прибави, като че ли това обясняваше появата й.
— Приятелката ми — вместо обяснение отвърна той, наклони глава настрани и й се усмихна хладно.
На лицето й бавно плъзна сияйна усмивка, насочена изцяло към него. Това започваше да ме дразни.
— Разбира се. Здравейте, Анастейжа. Не знаех, че ще сте тук. Знам, че не желаете да разговаряте с мен, и го приемам.
— Нима? — вторачена в нея, се троснах аз, с което изненадах и трима ни. Тя се понамръщи.
— Да, всичко ми е ясно. Не съм тук да се срещна с вас. Както казах, Крисчън рядко има компания през седмицата. — Замълча за миг. — Имам проблем и трябва да го обсъдя с Крисчън.
— О? — Той се изправи. — Искаш ли нещо за пиене?
— Да, благодаря.
Крисчън й донесе чаша, докато ние стояхме неловко и се зяпахме една друга. Тя въртеше големия сребърен пръстен на средния си пръст, а аз не знаех къде да гледам. Накрая ми се усмихна нервно, отиде при кухненския остров и седна на столчето в края. Очевидно познаваше добре апартамента и се чувстваше в свои води.
Трябваше ли да остана? Или да си тръгна? «Уф, колко е трудно!» Подсъзнанието ми й се мръщеше с възможно най-враждебната си хищна физиономия.
Искаше ми се да й кажа страшно много неща и нито едно от тях нямаше да й е приятно. Обаче беше приятелка на Крисчън — единствената му приятелка — а и въпреки цялата си омраза към нея по принцип съм любезна. Реших да остана и колкото може по-грациозно се настаних на освободеното от Крисчън място. Той ни наля вино и седна между нас. Дали усещаше колко е странна тази ситуация?
— Какво се е случило? — попита Крисчън.
Елена ме погледна нервно. Той се пресегна и ме хвана за ръка.
— С Анастейжа вече сме заедно — отговори на безмълвния й въпрос и стисна ръката ми. Изчервих се и подсъзнанието ми заряза хищната си физиономия и му отправи грейнала усмивка.
Лицето на Елена омекна, сякаш тя се радваше за него. _Наистина_ се радваше за него. О, изобщо не разбирах тази жена и се чувствах неловко и нервно в нейно присъствие.