Тя дълбоко си пое дъх и се намести на ръба на столчето. Изглеждаше ядосана. Пак започна да върти нервно големия сребърен пръстен на средния си пръст.
Какво й ставаше? Заради моето присъствие ли беше? Такова въздействие ли й оказвах? Защото и аз се чувствах по същия начин — не исках да е тук. Елена вдигна глава и погледна Крисчън право в очите.
— Шантажират ме.
Изобщо не бях очаквала такова нещо. Крисчън се вцепени. Дали някой беше открил склонността й да бие и чука непълнолетни момчета? Потиснах отвращението си и ми хрумна, че винаги идва видовден. Подсъзнанието ми потри ръце с неприкрита радост. «А така.»
— Как? — попита Крисчън и в гласа му ясно долових ужас.
Тя бръкна в огромната си маркова кожена чанта, извади някакъв лист и му го подаде.
— Остави го на масата и го разгъни. — Крисчън посочи плота с брадичка.
— Не искаш да го докоснеш ли?
— Да. Заради отпечатъците.
— Знаеш, че не мога да го занеса в полицията.
Защо слушах всичко това? Дали Елена чукаше някое друго нещастно момче?
Тя разгъна листа и Крисчън се наведе да го прочете.
— Искат само пет хиляди долара — отбеляза почти разсеяно. — Имаш ли представа кой може да е? Някой от общността?
— Не.
— Линк?
«Линк? Кой е пък този?»
— Какво?! След толкова време?! Едва ли — изсумтя госпожа Робинсън.
— Айзък знае ли?
— Не съм му казала.
«Кой е Айзък?»
— Смятам, че той трябва да знае — заяви Крисчън. Тя поклати глава и сега вече се почувствах като натрапница. Не исках да ги слушам. Опитах се да издърпам ръката си от ръката на Крисчън, но той само я стисна по-силно и се обърна да ме погледне.
— Какво има?
— Уморена съм. Мисля да си лягам.
Крисчън впери поглед в очите ми. Какво търсеше? Неодобрение ли? Съгласие? Враждебност? Наложих си да си придам колкото може по-безизразен вид.
— Добре — каза той. — Няма да се бавя.
Пусна ръката ми и аз се изправих. Елена ме наблюдаваше предпазливо. Стиснах устни и отвърнах на погледа й, без да издавам нищо.
— Лека нощ, Анастейжа — каза тя и дори ми се усмихна.
— Лека нощ — отговорих. Гласът ми прозвуча студено. Обърнах се и си тръгнах. Не издържах на това напрежение. Докато се отдалечавах, те продължиха разговора си.
— Едва ли мога да направя нещо, Елена — каза Крисчън. — Ако е въпрос за пари… Мога да помоля Уелч да разследва случая.
— Не, Крисчън, просто исках да споделя с теб — отвърна тя.
На излизане от стаята я чух да казва:
— Изглеждаш щастлив.
— Да, щастлив съм — потвърди Крисчън.
— Заслужаваш го.
— Ще ми се да беше вярно.
— Крисчън — смъмри го Елена.
Спрях и напрегнато се заслушах. Не можах да се сдържа.
— Тя знае ли колко отрицателно се възприемаш? За всичките ти проблеми?
— Тя ме познава по-добре от всеки друг.
— О! Тези думи ми причиняват болка.
— Но е самата истина, Елена. С нея няма нужда да си играем игрички. И ти казвам сериозно, остави я на мира.
— Какъв й е проблемът?
— Ти. Това, което бяхме с теб. Което правихме. Тя не го разбира.
— Накарай я да го разбере.
— Това е минало, Елена, и защо да я покварявам с нашата извратена връзка? Тя е добра, мила и невинна и по някакво чудо ме обича.
— Не е чудо, Крисчън — въздъхна госпожа Робинсън. — Имай малко вяра в себе си. Ти наистина си добра партия. Често съм ти го казвала. А тя е прелестна. Силна. Достойна за теб.
Не чух неговия отговор. Значи съм била силна, така ли? Определено не се чувствах силна.
— Не ти ли липсва? — продължи Елена.
— Кое?
— Залата ти за игри.
Затаих дъх.
— Това не е твоя работа — отряза я Крисчън.
«Опа.»
— Извинявай — каза според мен лицемерно Елена.
— Знаеш ли, по-добре си върви. И моля те, обаждай се, преди да идваш тук.
— Съжалявам, Крисчън — каза тя и гласът й показваше, че този път е искрена. — Откога сме толкова докачливи?
— Елена, с теб поддържаме делови отношения, които са адски изгодни и за двамата. Хайде да не ги разваляме. Каквото и да е имало между нас, то е минало. Анастейжа е моето бъдеще и нямам намерение да го застраша по какъвто и да е начин, затова стига с тези идиотщини.
«Неговото бъдеще!»
— Ясно.
— Виж, съжалявам, че имаш неприятности. Може би трябва да им откажеш. — Гласът му звучеше по-меко.
— Не искам да те изгубя, Крисчън.
— Аз не съм твой, че да ме изгубиш, Елена.
— Нямах предвид това.
— А какво имаше предвид? — рязко попита Крисчън. Беше ядосан.