Набързо взех душ и се върнах в спалнята. Реших да си облека една от нощниците, които ми беше осигурила Керълайн Актън от «Нийман Маркъс». Крисчън все мърмореше, че нося тениски. Бяха три. Избрах бледорозовата и я облякох. Тъканта помилва кожата ми и прилепна към тялото ми. Изпитах усещане за нещо луксозно — изключително фин, изключително тънък сатен. Леле-мале! В огледалото приличах на кинозвезда от 30-те години на XX век. Нощницата беше дълга, елегантна — и абсолютно нетипична за мен.
Облякох пеньоара, който вървеше с нея, и отидох да си взема книга от библиотеката. Можех да почета на айпода си — но точно в момента имах нужда от разтухата и успокоението на истинска книга. Щях да оставя Крисчън на мира. Когато свършеше да работи, може би щеше да възвърне доброто си настроение.
В библиотеката му имаше невероятно много книги. Ако исках да прегледам всички заглавия, щеше да ми трябва цяла вечност. От време на време се озъртах към билярдната маса и се изчервявах при спомена за предишната ни вечер. Усмихнах се, когато видях, че линията още лежи на пода. Вдигнах я и се плеснах по дланта. Ох! Пареше.
Защо не можех да понеса още малко болка от своя любим? Тъжно оставих линията на бюрото и продължих да си търся четиво.
Повечето книги бяха първи издания. Как беше успял да събере такава колекция за толкова кратко време? Може би в трудовата характеристика на Тейлър влизаше и покупка на книги. Спрях се на «Ребека» от Дафни дю Морие. Отдавна не я бях чела. Усмихнах се, когато се сгуших в един от огромните фотьойли и прочетох първия ред:
C>
«Снощи сънувах, че се връщам в Мандърлей…»
C$
Събудих се, когато Крисчън ме взе на ръце.
— Беше заспала — прошепна той. — Не можах да те намеря. — Носът му се зарови в косата ми. Сънено обвих шията му с ръце и вдишах аромата му — о, ухаеше невероятно — докато ме пренасяше в спалнята. Остави ме на леглото и ме зави.
— Спи, бебчо — промълви Крисчън и притисна устни към челото ми.
Събудих се рязко от тревожен сън и в първия момент не знаех къде съм. Установих, че неспокойно опипвам с ръка другата страна на леглото, но там нямаше никого. От рояла в дневната се носеха тихи акорди на сложна мелодия.
Колко бе часът? Погледнах будилника — два през нощта. Крисчън изобщо беше ли лягал? Разплетох краката си от пеньоара, в който все още бях облечена, и се измъкнах от леглото.
На прага на дневната спрях в сенките да послушам. Крисчън се беше унесъл в музиката и изглеждаше в пълна безопасност в своя светъл кръг. Жизнерадостната мелодия, която свиреше, отчасти ми звучеше познато, но бе изключително сложна. «Свири страхотно.» Защо това винаги ме изненадваше?
Цялата сцена изглеждаше някак си различно и установих, че капакът на рояла е затворен и не скрива гледката. Той вдигна глава и очите ни се срещнаха — неговите сиви и меко сияещи на разсеяната светлина на лампата. Той продължи да свири, без да прекъсне дори за миг, докато аз се приближавах към него. Очите му ме проследиха, като ме изпиваха цяла и пламтяха още по-ярко. Когато стигнах при него, той спря.
— Защо спираш? Беше прекрасно.
— Нямаш представа колко привлекателна изглеждаш!
«О!»
— Ела да си легнеш — прошепнах и очите му припламнаха, докато ми подаваше ръка. Когато я поех, той неочаквано ме дръпна и аз паднах в скута му. Крисчън ме прегърна и зарови лице зад ухото ми. Потрепнах.
— Защо се караме? — промълви той и лекичко ме захапа за ухото.
Сърцето ми за миг спря, после се разтуптя бясно и по тялото ми се разля горещина.
— Защото се опознаваме, а ти си опак и инат, настроенията ти се менят час по час и изобщо си много труден характер — измърморих задъхано, като извъртях глава, за да му дам по-лесен достъп до шията си. Той плъзна нос по гърлото ми и усетих, че се усмихва.
— Наистина съм точно такъв, госпожице Стийл. Истинско чудо е, че ме търпите. — Захапа ухото ми по-силно и аз простенах. — Винаги ли е така? — въздъхна той.
— Нямам представа.
— И аз. — Крисчън дръпна колана на пеньоара ми и той се разтвори. Дланта му се плъзна по тялото ми, по гърдите ми. Зърната ми се втвърдиха под нежното му докосване и опънаха сатена. Той продължи надолу към кръста и бедрата ми.
— Усещането за кожата ти под тази материя е невероятно и освен това виждам през нея — даже тук. — Крисчън лекичко подръпна космите между краката ми през плата и ме накара да ахна, докато другата му ръка сграбчи косата на тила ми, изтегли главата ми назад и той започна да ме целува с настойчив, жаден език. Простенах в отговор и погалих скъпото му лице. Ръката му леко повдигаше нощницата ми, бавно и мъчително, после започна да гали голото ми дупе. Палецът му се спусна надолу по вътрешната страна на бедрото ми.