— Добре ли спа?
— Да, въпреки че по едно време май се събудих. — И събудих и него.
Той се ухили.
— Хмм. Можеш да ме будиш така по всяко време. — И пак ме целуна.
— А ти? Добре ли спа?
— Винаги спя добре с теб, Анастейжа.
— И не сънуваш кошмари, нали?
— Не.
Намръщих се и рискувах да го попитам.
— За какво са кошмарите ти?
Той се намръщи и усмивката му помръкна. «Мамка му — глупаво любопитство!»
— Отгласи от ранното ми детство, или поне така твърди доктор Флин. Някои са ясни, други не толкова. — Млъкна и на лицето му се появи измъчено изражение. Показалецът му разсеяно започна да се плъзга по линията на ключиците ми.
— Събуждаш ли се със сълзи и крясъци? — неуспешно се опитах да се пошегувам.
Той ме погледна озадачено.
— Не, Анастейжа. Никога не съм плакал. Поне доколкото си спомням. — Намръщи се, сякаш се спускаше в дълбините на спомените си. О, не — прекалено мрачно място за такъв ранен час, определено.
— Имаш ли някакви щастливи спомени от детството си? — припряно го попитах, главно за да го разсея.
Той се замисли за миг, като продължаваше да гали с пръст кожата ми.
— Спомням си как проституиращата наркоманка печеше нещо. Помня аромата. Празнична торта, струва ми се. За рождения ми ден. И после как мама и татко донесоха Мия. Мама се страхуваше как ще реагирам, но аз веднага се влюбих в бебето. Първата ми дума беше «Мия». Помня първия си урок по пиано. Госпожица Кати, учителката ми, беше страхотна. Гледаше и коне. — Усмихна се тъжно.
— Каза ми, че майка ти те е спасила. Как?
Крисчън се откъсна от унеса си и ме погледна така, сякаш не разбирам нещо толкова елементарно като две и две.
— Тя ме осинови — простичко отвърна той. — Когато я видях за пръв път, я помислих за ангел. Беше цялата в бяло и докато ме преглеждаше, беше адски нежна и спокойна. Никога няма да го забравя. Ако беше отказала тя или Карик… — Сви рамене и погледна към будилника. — Малко е рано за толкова сериозни неща.
— Заклех се да те опозная по-добре.
— Така ли, госпожице Стийл? Мислех, че ви интересува само дали предпочитам кафе, или чай — подсмихна се той. — Както и да е, сещам се за един начин, по който можете да ме опознаете. — И похотливо притисна хълбоците си към мен.
— Струва ми се, че в това отношение ви познавам достатъчно добре — отвърнах високомерно и това го накара да се усмихне още по-широко.
— Аз пък имам чувството, че никога няма да те опозная достатъчно добре в това отношение — прошепна Крисчън. — Събуждането до теб носи определени предимства. — Мекият му глас прозвуча невероятно съблазнително.
— Ти не трябва ли вече да ставаш? — промълвих задъхано. «О… какво прави с мен…»
— Тази сутрин не. В момента искам да съм на едно-единствено място, госпожице Стийл. — И очите му заблестяха похотливо.
— Крисчън! — ахнах шокирано: той ненадейно се озова отгоре ми и ме притисна към леглото. Хвана ръцете ми, вдигна ги над главата ми и започна да ме целува по гърлото.
— О, госпожице Стийл! — Устните му се усмихваха до кожата ми, пращаха възхитителни тръпки по цялото ми тяло, докато дланта му се спускаше надолу и бавно започваше да повдига сатенената ми нощница. — О, какво ми се иска да направя с вас!
И аз се изгубих, приключила разпита си.
Госпожа Джоунс ни поднесе закуската: палачинки и бекон за мен и омлет и бекон за Крисчън. Седяхме един до друг на бара в уютно мълчание.
— Кога ще се срещна с твоя треньор Клод, за да го видя колко струва? — попитах.
Крисчън ме погледна и се засмя.
— Зависи дали искаш този уикенд да отидем в Ню Йорк — освен ако не се видиш с него рано сутринта тази седмица. Ще помоля Андреа да провери графика му и ще ти се обадя.
— Коя е Андреа?
— Личната ми асистентка.
А, да.
— Една от твоите многобройни блондинки — подразних го.
— Не е моя. Само работи при мен. Ти си моя.
— И аз работя при теб — измърморих кисело.
Той се ухили, сякаш беше забравил.
— Така си е. — Сияйната му усмивка ми подейства заразно.
— Ще помоля Клод да ме научи на кикбокс — предупредих го.
— Така ли? За да увеличиш шансовете си срещу мен ли? — Крисчън весело повдигна вежди. — Ръкавицата е хвърлена, госпожице Стийл. — Имаше адски щастлив вид, за разлика от вчерашното му отвратително настроение, след като Елена си отиде. Напълно обезоръжаващо. Може би се дължеше изцяло на секса… навярно това го правеше толкова жизнерадостен.
Обърнах се към рояла и се насладих на спомена за снощи.