— Шегуваш се… Значи е било постановка… Кога ти го каза? — Крисчън се подсмихна почти неохотно. — Не, не се безпокой. Няма нужда да се извиняваш. Радвам се, че има логично обяснение. Сумата наистина изглеждаше смешно малка… Не се съмнявам, че си намислила някакво зло и находчиво отмъщение. Бедният Айзък. — Отново се усмихна. — Добре… Дочуване. — Затвори и ме погледна. Очите му внезапно станаха предпазливи, но в същото време изглеждаше и странно облекчен.
— Кой беше? — попитах аз.
— Наистина ли искаш да знаеш?
Този отговор ми беше достатъчен. Поклатих глава и отправих поглед през прозореца към сивия сиатълски ден. Обзе ме безнадеждност. Не можеше ли да го остави на мира тази жена?
— Ана… — Крисчън хвана ръката ми и целуна кокалчетата ми едно по едно, после изведнъж силно засмука кутрето ми. И лекичко го ухапа.
«Ох!» Той имаше пряка връзка със слабините ми. Ахнах и нервно погледнах към Тейлър и Сойър, после пак Крисчън. Очите му бяха потъмнели и той ми отправи бавна сладострастна усмивка.
— Не го взимай навътре, Анастейжа — прошепна ми. — Тя е минало. — И ме целуна по средата на дланта, с което прати тръпки навсякъде по тялото ми. Моментално забравих недоволството си.
— Добро утро, Ана — поздрави ме Джак, докато отивах към бюрото си. — Много красива рокля.
Изчервих се. Роклята беше от новия ми гардероб, подарък от невероятно богатия ми приятел — без ръкави, от бледосин лен, доста тясна. Носех и кремави сандали на високи токове. Крисчън обичаше високите токове, вече бях почти сигурна. Крадешком се усмихнах на тази мисъл, но бързо възвърнах любезната си професионална усмивка.
— Добро утро, Джак.
Докато уреждах куриер, който да отнесе брошурата му за печат, Джак подаде глава от прага на кабинета си.
— Ще ми направиш ли едно кафе, Ана?
— Да, разбира се.
Отидох в кухнята и се натъкнах на Клер от рецепцията, която също правеше кафе.
— Привет, Ана — жизнерадостно ме поздрави тя.
— Здрасти, Клер.
Побъбрихме набързо за родовата им среща през уикенда — била й доставила огромно удоволствие — и аз й разказах за плаването с яхтата на Крисчън.
— Приятелят ти е истинска мечта, Ана — каза тя и погледът й се замъгли.
— Наистина си го бива. — Усмихнах се и двете избухнахме в смях.
— Доста се забави — изсумтя Джак, когато му занесох кафето.
«О!»
— Съжалявам. — Изчервих се, после се намръщих. Бях се забавила не повече от обикновено. Какъв му беше проблемът? Може да бе нервен от нещо.
Той поклати глава.
— Извинявай, Ана. Не исках да ти се сопвам, мило.
«Мило?»
— В ръководството става нещо, не знам какво. Надавай ухо, моля те. Ако чуеш нещо… знам как си приказвате вие момичетата. — Ухили ми се и ми стана малко гадно. Той нямаше и представа как си приказваме «ние момичетата». Пък и знаех какво всъщност става.
— Нали ще ми кажеш?
— Естествено — отговорих. — Пратих брошурата за печат. Ще я доставят до два следобед.
— Чудесно. Ето. — Той ми подаде купчина ръкописи. — Всички са за резюмета на първите глави. После ги каталогизирай.
— Добре.
С облекчение излязох от кабинета му и седнах на бюрото си. О, не е лесно да си осведомена. Какво щеше да направи, когато научеше? Кръвта ми се вледени. Нещо ми подсказваше, че ще се ядоса. Хвърлих поглед към блакберито си и се усмихнах. Имах имейл от Крисчън.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Изгрев
__Дата:__ 14 юни 2011, 09:23
__До:__ Анастейжа Стийл
«Обичам сутрин да се събуждам до теб.»
@ Крисчън Грей
@ Влюбен до уши Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Ухилих се като идиотка.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Залез
__Дата:__ 14 юни 2011, 09:35
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми Влюбен до уши,
И аз обичам да се събуждам до теб. Но също обичам да съм с теб в креват, в асансьори, върху рояли и билярдни маси, на яхти, върху бюра, под душ, във вана, на странни дървени кръстове с окови, на кревати с балдахини и червени сатенени покривки, в хангари за лодки и детски стаи.»
@ Ваша: Полудяла за секс и ненаситна хх
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Мокър хардуер
__Дата:__ 14 юни 2011, 09:37
__До:__ Анастейжа Стийл
«Уважаема Полудяла за секс и ненаситна, току-що залях с кафе цялата си клавиатура. Такова нещо май никога не ми се е случвало. Възхищавам се на жените, които обичат географията.