Да разбирам ли, че просто желаеш тялото ми?»
@ Крисчън Грей
@ Влюбен до уши & шокиран Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Кикотеща се — и също подмокрена
__Дата:__ 14 юни 2011, 09:42
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми Влюбен до уши & шокиран — винаги.
Имам работа обаче.
Престани да ми досаждаш.»
@ ПС & Н хх
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Налага ли се?
__Дата:__ 14 юни 2011, 09:50
__До:__ Анастейжа Стийл
«Уважаема ПС & Н,
Както винаги, твоето желание е заповед за мен.
Харесва ми, че се кикотиш и си мокра.
До после, бебчо.»
х
@ Крисчън Грей
@ Влюбен до уши, шокиран & омагьосан Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Оставих блакберито. Наистина имах работа.
На обед Джак ме помоли да отида да му донеса сандвич. Веднага щом излязох от кабинета му, позвъних на Крисчън.
— Здрасти, Анастейжа — веднага отговори той. Гласът му бе сърдечен и безгрижен. Дори и по телефона този мъж успяваше да ме накара да се разтопя!
— Крисчън, Джак ме помоли да му донеса нещо за обед.
— Мързеливо копеле.
Не му обърнах внимание и продължих:
— Та отивам до магазина. Може би ще е по-удобно, ако ми дадеш номера на Сойър, за да не се налага да те безпокоя.
— Не ме безпокоиш, бебчо.
— Сам ли си?
— Не. В момента шестима души ме зяпат и се чудят с кого разговарям.
«Мамка му…»
— Наистина ли? — паникьосах се аз.
— Да. Наистина. Моята приятелка — оповести той настрани от джиесема.
«Божичко!»
— Сигурно всички са те смятали за гей, нали знаеш.
Крисчън се засмя.
— Да, сигурно.
— Ъъъ… Трябва да затварям. — Със сигурност усещаше колко съм засрамена от това, че съм го обезпокоила.
— Ще съобщя на Сойър — каза Крисчън. — Чу ли се със своя приятел?
— Още не. Вие пръв ще научите, господин Грей.
— Добре. До довечера, бебчо.
— Чао, Крисчън. — Ухилих се. Всеки път, когато произнасяше тази дума, ме караше да се усмихвам… толкова нетипично за господин Петдесет нюанса, ала и някак си присъщо за него.
Излязох само след секунди, но Сойър вече ме чакаше на стъпалата пред сградата.
— Добър ден, госпожице Стийл — официално ме поздрави той.
— Здравей, Сойър.
Тръгнахме към закусвалнята.
С него не се чувствах толкова спокойно, колкото с Тейлър. Докато вървяхме по тротоара, той постоянно оглеждаше улицата. Поведението му доста ме изнервяше и установих, че съм започнала да се озъртам и аз.
Дали Лийла се криеше някъде наоколо? Или всички се бяхме заразили от параноята на Крисчън? Може би това беше част от неговите петдесет нюанса? Какво не бих дала за половин час откровен разговор с доктор Флин, за да науча!
Всичко си изглеждаше на мястото, обикновен обеден Сиатъл — хора, бързащи за обяд, пазаруващи, срещащи се с приятели. Две млади жени се прегърнаха, когато се видяха.
Кейт ми липсваше. От заминаването й бяха минали само две седмици, но това бяха най-дългите четиринайсет дни в целия ми живот. Бяха се случили невероятно много неща — нямаше да повярва, когато й разкажех. Е, щях да й разкажа версията, редактирана съобразно споразумението ми за конфиденциалност. Намръщих се. Щеше да се наложи да поговоря с Крисчън за това. Как щеше да го приеме Кейт? Тази мисъл ме накара да пребледнея. Може би щеше да се върне с Итън? Обзе ме възбуда, но реших, че е малко вероятно. Сигурно щеше да остане с Елиът.
— Къде стоиш, докато чакаш и наблюдаваш? — попитах Сойър, когато се наредихме на опашката в закусвалнята. Изправен пред мен с лице към вратата, той следеше улицата и всеки, който влизаше. Действаше ми на нервите.
— В кафенето оттатък улицата, госпожице Стийл.
— Не ти ли е скучно?
— Не, госпожице Стийл. Това ми е работата.
Изчервих се.
— Извинявай, не исках да… — Любезното му, разбиращо изражение ме накара да млъкна.
— Не е необходимо да се извинявате, госпожице Стийл. Моята работа е да ви пазя. И го правя.
— И няма нито следа от Лийла, така ли?
— Не, госпожице Стийл.
Намръщих се.
— Откъде знаеш как изглежда?
— Виждал съм снимката й.
— О, носиш ли я?
— Не, госпожице Стийл. — Сойър се почука с показалец по челото. — Нося я тук.