Разбира се. Много ми се искаше да видя снимка на Лийла, за да разбера как е изглеждала преди да се превърне в Призрачното момиче. Зачудих се дали Крисчън ще ми я покаже. Да, сигурно щеше — от съображения за моята сигурност. Замислих план и подсъзнанието ми закима със злорадо одобрение.
Брошурите дойдоха и за мое облекчение изглеждаха страхотно. Занесох една в кабинета на Джак и очите му грейнаха — не знаех дали е заради мен, или заради брошурата. Предпочетох да приема второто.
— Чудесни са, Ана. — Той бавно я запрелиства. — Да, браво. Ще се виждаш ли с приятеля си довечера? — Сви устни, докато произнасяше думата «приятел».
— Да. Живеем заедно. — Което горе-долу си беше вярно. Е, поне за момента. И официално се бях съгласила да се пренеса при него, тъй че не бях излъгала много. Надявах се, че това ще е достатъчно, за да отпрати Джак.
— Той ще възрази ли, ако довечера излезеш за едно малко? Да отпразнуваме усърдната ти работа?
— Довечера в Сиатъл пристига мой приятел и всички ще вечеряме заедно. — «И ще бъда заета всяка вечер, Джак.»
— Ясно — раздразнено въздъхна той. — Може би когато се върна от Ню Йорк, а? — Повдигна въпросително вежди и ме погледна многозначително.
«Уф, не!» Усмихнах се неопределено, потиснах потреперването си и го попитах:
— Искаш ли кафе или чай?
— Кафе, ако обичаш. — Гласът му звучеше тихо и дрезгаво, сякаш искаше нещо друго. Ха! Нямаше да се откаже. Вече го разбирах. «О… Какво да правя?»
Той наистина ме нервираше. Крисчън имаше право за него и това отчасти ме вбесяваше.
Когато най-после седнах на бюрото си, блакберито ми иззвъня — номер, който не познавах.
— Ана Стийл.
— Здрасти, Стийл! — Провлаченият глас на Итън ме свари неподготвена.
— Итън! Как си?
— Щастлив съм, че се прибрах. Тотално ми писна от слънцето, от пунш с ром и безнадеждно влюбената ми в оня здравеняк сестричка. Беше ужасно, Ана.
— Да бе! Море, пясък, слънце и пунш с ром — наистина звучи като Дантевия «Ад» — изкисках се аз. — Къде си?
— На летището, чакам си сака. Ти какво правиш?
— На работа съм. Да, вече работя — отвърнах на ахването му. — Искаш ли да дойдеш тук и да вземеш ключовете? Може да се срещнем по-късно в квартирата.
— Чудесно. Значи ще се видим след около четирийсет и пет минути до час. Дай ми адреса.
Продиктувах му адреса на СИП.
— До скоро, Итън.
— Чао — отвърна той и затвори.
Бързо написах имейл на Крисчън.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Гости от слънчевите страни
__Дата:__ 14 юни 2011, 14:55
__До:__ Крисчън Грей
«Многоуважаеми Влюбен до уши, шокиран & омагьосан,
Итън се е прибрал и ще дойде тук, за да вземе ключовете за апартамента.
Искам да се уверя, че се е настанил нормално. Защо не ме вземеш след работа? Може да идем до квартирата и после ВСИЧКИ да излезем на вечеря?
Аз черпя?»
@ Ваша: Ана х
@ Все още ПС & Н
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Вечеря навън
__Дата:__ 14 юни 2011, 15:05
__До:__ Анастейжа Стийл
«Одобрявам плана ти. Освен че ще плащаш ти! Аз черпя.
Ще те взема в 18.00. х
PS: Защо не използваш блакберито си!!!»
@ Крисчън Грей
@ Влюбен до уши и адски ядосан Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Властност
__Дата:__ 14 юни 2011, 15:11
__До:__ Крисчън Грей
«Уф, не бъди толкова свадлив и опак.
Всичко е кодирано.
Ще се видим в 18:00.»
@ Ана х
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Вбесяваща жена
__Дата:__ 14 юни 2011, 15:18
__До:__ Анастейжа Стийл
«Свадлив и опак ли?
Ще ти дам аз един свадлив и опак.
И го очаквам с нетърпение.»
@ Крисчън Грей
@ Още по-тотално ядосан, но кой знае защо усмихнат Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Само плашиш
__Дата:__ 14 юни 2011, 15:23
__До:__ Крисчън Грей
«Хайде да Ви видим, господин Грей.
И аз го очаквам с нетърпение. ;D»
@ Ана х
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
Той не отговори, но пък и аз не очаквах. Предположих, че мърмори за смесените сигнали, и тази мисъл ме накара да се усмихна. За кратко си помечтах какво би могъл да направи с мен, обаче установих, че започвам неспокойно да се въртя на стола си. Подсъзнанието ми ме изгледа неодобрително — я си върши работата!