«О!»
— Ти приличаш на мен. — Лийла смени темата и това ме изненада. Очите й като че ли за пръв път наистина се фокусираха върху мен. — Господарят обича покорни, които приличат на теб и мен. Другите нямат значение… нямат значение… и въпреки това ти спиш в неговото легло. Видях те.
Мамка му! Наистина е била в стаята. Не си бях въобразила.
— Видяла си ме в леглото му?! — прошепнах.
— Аз никога не съм спала в леглото на Господаря — каза тя. Приличаше на безплътен призрак. Половин човек. Изглеждаше невероятно крехка и въпреки факта, че държеше оръжие, изведнъж ме обзе съчувствие към нея.
— Защо Господарят ни харесва такива? Това ме кара да мисля за нещо… нещо… Господарят е човек на мрака… но аз го обичам.
«Не, не е човек на мрака! — наежих се вътрешно. — Той е добър човек и дойде при мен в светлината.» А сега тя се опитваше да го завлече обратно с някаква шантава идея, че го обича.
— Ще ми дадеш ли револвера, Лийла? — попитах тихо. Тя го стисна по-здраво, после го притисна към гърдите си.
— Мой си е. Нищо друго не ми остана. — Погали го нежно. — За да отида при моята любов.
«Мамка му!» Каква любов, Крисчън ли? Все едно ме удари в корема. Знаех, че той ще дойде съвсем скоро, за да види защо се бавя. Дали искаше да го застреля? Тази мисъл беше толкова ужасна, че гърлото ме заболя от огромния възел, образувал се там, който започна да ме задушава, също като страха, свил на топка стомаха ми.
И сякаш по даден знак вратата рязко се отвори и на прага се появи Крисчън, следван от Тейлър.
Крисчън ме погледна и в очите му проблесна искрица на облекчение. Тя обаче изчезна в момента, в който видя Лийла — и той просто се вцепени, направо замръзна. Втренчи се в нея с напрежение, каквото не бях виждала, с диви, разширени, гневни и уплашени очи.
«О, не… о, не!»
Лийла също се взря в него и за миг си помислих, че е възвърнала разума си. Тя бързо примигна, пръстите й стиснаха револвера по-здраво.
Дъхът ми секна и сърцето ми заблъска, чувах как кръвта бучи в ушите ми. «Не, не, не!»
Тази клета осакатена жена държеше в ръцете си целия ми свят. Щеше ли да стреля? И по двама ни ли? Или само по Крисчън? Тази мисъл късаше сърцето ми.
Времето спря и сякаш измина цяла вечност, докато тя леко наклони глава. Погледна го разкаяно през дългите си ресници.
Крисчън вдигна ръка — даваше знак на Тейлър да остане на мястото си. Пребледнялото лице на Тейлър издаваше яростта му. Никога не го бях виждала такъв, но той остана абсолютно неподвижен, докато Крисчън и Лийла се взираха един в друг.
Какво щеше да направи тя? Какво щеше да направи той? Ала двамата просто продължаваха да се гледат. Изражението на Крисчън беше диво, излъчваше някаква неизвестна емоция. Може би съжаление, страх, нежност… или любов? Не, само не любов!
Очите му се впиваха в нея и атмосферата в апартамента мъчително бавно започваше да се променя. Напрежението растеше и аз усетих връзката, електричеството между тях.
«Не!» Внезапно се почувствах натрапница, пречех им, докато се гледаха един друг. Бях излишна — воайор, шпиониращ забранена, интимна сцена зад спуснати завеси.
Напрегнатият поглед на Крисчън се разгоря още по-силно и поведението му някак си се промени. Сега изглеждаше по-висок, някак по-властен, по-студен и по-далечен. Познах тази поза. Вече го бях виждала такъв — в неговата зала за игри.
Настръхнах. Това беше Крисчън Доминанта и явно се чувстваше като у дома си в тази роля. Не знаех дали е роден такъв, или е бил създаден, но със свито сърце и стомах видях реакцията на Лийла: устните й се разтвориха, дишането й се ускори и на бузите й се появи руменина. «Не!» Нямах сили да присъствам на тази напълно нежелана сцена от неговото минало.
Накрая той й каза само с устни една-единствена дума. Не я разбрах, но тя оказа незабавно въздействие върху нея. Лийла коленичи, наведе глава и плъзна револвера по пода. «Мама му стара!»
Крисчън спокойно се наведе и го вдигна. Погледна го с неприкрито отвращение и го пъхна в джоба на сакото си. После отново се обърна към Лийла, която покорно бе коленичила.
— Върви с Тейлър, Анастейжа — заповяда ми той. Тейлър прекрачи прага и ме погледна.
— Итън? — попитах.
— Долу е — отвърна Крисчън кратко, без да откъсва очи от Лийла.
Долу. Значи не тук. Итън беше добре. В кръвта ми мощно нахлу облекчение и за миг ми се стори, че ще припадна.
— Анастейжа — с предупредително строг глас каза Крисчън.
Примигнах и внезапно установих, че не мога да помръдна. Не исках да го оставя — да го оставя с нея. Той отиде при Лийла и се наведе над нея. Тя стоеше неестествено неподвижно. Не можех да откъсна поглед от двамата — заедно…