— Няма нужна да го правиш, Крисчън — казах умолително. — Няма да избягам. Казах ти и ти го повторих много пъти: няма да избягам. Това, което стана… е невероятно объркващо. Просто имам нужда от малко време да помисля… да остана сама. Защо винаги си мислиш най-лошото? — Сърцето ми отново се сви, защото знаех причината: той се съмняваше в себе си, мразеше се.
В ума ми изплуваха думите на Елена: «Тя знае ли колко отрицателно се възприемаш? За всичките ти проблеми?».
«О, Крисчън!» Сърцето ми отново се сви от страх и заговорих бързо:
— Щях да ти предложа да се върна в апартамента си тази вечер. Ти изобщо не ми даде време… просто да премисля нещата. — Разридах се и той едва забележимо се намръщи. — Просто да помисля. Ние едва се познаваме и целият този багаж, който носиш от миналото… Имам нужда от… Имам нужда от време, за да го премисля. И след като Лийла сега е… е, в каквото и състояние да е… тя вече не е на свобода и не представлява опасност… мислех… мислех… — Гласът ми секна и аз вперих очи в него. Той ме наблюдаваше напрегнато и като че ли ме слушаше.
— Когато те видях с Лийла… — Стиснах очи. Мъчителният спомен за електричеството между него и бившата му подчинена отново започна да ме разяжда. — Беше невероятен шок. Получих представа какъв е бил животът ти… и… — По бузите ми продължаваха да се стичат сълзи. — Осъзнах, че не съм достойна за теб. Това ми отвори очите за твоя живот и ужасно ме е страх, че ще ти омръзна и тогава ще си идеш… и аз ще свърша като Лийла… сянка. Защото те обичам, Крисчън, и ако ме напуснеш, ще е като свят без светлина. Ще съм в мрака. Не искам да бягам. Просто се ужасявам, че ще ме напуснеш…
Докато му казвах всичко това с надеждата, че ме слуша, проумях какъв всъщност е проблемът ми. Просто не разбирах защо ме харесва. _Никога_ не бях разбирала защо ме харесва.
— Не разбирам защо ме намираш за привлекателна — промълвих. — Ти си… е, ти си, какъвто си… а аз съм… — Свих рамене и го погледнах. — Просто не мога да го разбера. Ти си красив, секси, добър, мил и грижовен, всички тези неща, а аз не съм. И не мога да правя нещата, които ти обичаш да правиш. Не мога да ти дам онова, което ти трябва. Как можеш да си щастлив с мен? Как бих могла да те задържа? — Шепнех, докато му разкривах най-мрачните си страхове. — Никога не съм разбирала какво виждаш в мен. И когато те видях с нея, най-после проумях. — Подсмръкнах и си избърсах носа, без да откъсвам поглед от застиналото му лице.
«О, това е мъчително! Говори ми, по дяволите!»
— Цяла нощ ли ще стоиш тук на колене? Защото тогава ще остана и аз — сопнах се.
Стори ми се, че изражението му омеква — може би изглеждаше развеселен? Ала не бях сигурна.
Можех да протегна ръка и да го докосна, само че така щях ужасно да злоупотребя с позицията, в която ме поставяше той. Не го исках, но и нямах представа какво иска той, нито какво се опитва да ми каже. Просто не го разбирах.
— Крисчън, моля те, моля те… говори ми — проплаках. Беше ми неудобно в тази поза, но продължавах да стоя на колене, вторачена в сериозните му красиви сиви очи. И чаках.
И чаках.
И чаках.
— Моля те — проплаках отново.
Напрегнатите му очи внезапно потъмняха и Крисчън примига.
— Ужасно се страхувах — промълви той.
О, слава богу! Подсъзнанието ми се тръшна обратно на фотьойла си, облекчено се отпусна и опъна голяма глътка джин.
«Той проговори!» Изпълни ме признателност и преглътнах в опит да овладея емоциите си и новия пристъп на плач, който заплашваше да ме връхлети.
Гласът му беше тих и дрезгав.
— Когато видях Итън, разбрах, че някой те е пуснал да влезеш в апартамента. С Тейлър изскочихме от колата. Знаехме какво е станало и когато я видях — при това въоръжена… Сякаш умирах хиляди пъти, Ана. Някой заплашваше живота ти… най-ужасните ми страхове се превърнаха в действителност. И се разгневих — на нея, на теб, на Тейлър, на себе си.
Поклати глава, отново преживявайки страданието си.
— Не знаех в кой момент и как ще реагира Лийла. Не знаех какво да правя. — Замълча за миг и се намръщи. — И тогава тя сама ми показа — изглеждаше разкъсвана от разкаяние. И просто разбрах какво трябва да направя. — Млъкна отново и ме погледна в опит да прецени реакцията ми.
— Продължавай — промълвих.
Той мъчително преглътна.
— Когато я видях в това състояние, разбрах, че може би имам нещо общо с психическия й срив… — Отново затвори очи. — Тя винаги е била палава и жизнерадостна. — Потрепери и си пое дъх: прозвуча почти като ридание. Беше истинско изтезание да го слушам, но аз останах на колене и жадно поглъщах признанието му. — Тя можеше да те нарани… да те убие. И вината щеше да е моя. — Погледът му се замъгли, изпълнен с неразбиращ ужас, и Крисчън отново потъна в мълчание.